![Целувката на змията [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/7/3/7/celuvkata-na-zmiyata-bg-download.jpg)
Целувката на змията [bg]
- Автор: де ла Круз Мелисса
- Серия: Семейство Бошан #2
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Еклиптик
- ISBN: 978-619-200-003-5
- Переводчик: Петя Христова
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Целувката на змията [bg]». Краткое содержание книги:
— Фреди твърди, че когато с Локи са пристигнали на мястото, мостът вече е бил разрушен — каза Фрея.
Изражението на Жан беше между усмивка и гримаса.
— Ако това е вярно, въпросите, които задаваш са много опасни. Мостът крепеше цялата ни мощ. Те бяха вплетени в него от самото начало — каза той. — Когато се срути, силите на боговете отслабнаха. Локи и Фрир изглеждаха безпомощни и виновни, Один реши, че силата на моста се е изпарила във Вселената, че е изчезнала във вечността. Ако това, което казваш, е истина, който и да го е разрушил, е всемогъщ, тъй като той или тя, притежават тази мощ и силите на всички богове. Това биха били последиците, ако си права и момчетата не са виновните. Не трябва да се забъркваш с такъв бог, Фрея.
Приведе се към него през масата и трескаво му прошепна.
— Познавам някой, който е бил там, Жан. Потенциален свидетел. Друг бог, но не мога да ти кажа кой. Поради някаква причина не може да си спомни какво се е случило онзи ден, само отделни проблясъци. Няма спомени или са откраднати, за да си мълчи. Трябва да му помогна да си спомни, за да знаем какво се е случило наистина. Брат ми е невинен и е наказан за престъпление, което не е извършил.
За секунди Жан се смути и не каза нищо. После се приближи още по-близо до нея, за да може да говори на ухото й.
— Има начин да се помогне на този… човек. На този свидетел на разрушаването на Бофрир. Но дори опитът за това е забранен и опасен — и леко омекнал, старият магьосник допълни: — Не се забърквай в тези неща; говорим за „черна магия“, с извинение — каза той с усмивка. — И съм сериозен. Това е истинско вуду. Ти и твоят приятел можете да пострадате. Сигурна ли си, че искаш да поемеш този риск?
По гръбнака на Фрея преминаха тръпки. Жан не се шегуваше. Беше сериозен и малко изплашен, което стресна и нея. Щом богът на паметта беше разтревожен, защо й трябваше да се замесва в такава дяволия? Но тя беше сигурна, че е готова на всичко, за да предпази Килиан от забвение в Необятното.
Глава трийсет и шеста
Бъди фриган или умри
Ингрид се събуди рано сутринта преди Джоана, за да направи закуската на елфите. Исканията им бяха конкретните: рохки яйца в самостоятелни купички, масло, бри или синьо сирене, сух салам, портокалов сок (Келда й каза, че го предпочитат прясно изцеден, но това не беше петзвезден хотел), шоколад (който ги превъзбуждаше и Ингрид го премахна от менюто им) и домашен хляб или пай, направени от Джоана, както и всичко, което можеше да качи на тавана.
Радваше се, че елфите са при нея. Държаха мислите й далеч от случилото се с Мат онзи ден: щом си спомнеше за това, цялата се изчервяваше. Въпреки че в действителност споменът беше сладък и секси, допирът на кожата му, колко много й хареса да го гледа и да му позволи и той да я наблюдава по онзи начин. Какъв беше проблемът? Беше готова. Чувстваше се готова. Желаеше го, а вместо това… Не можеше да мисли повече за това. Имаше си причина да я наричат „скованата Ингрид“. Не се учудваше, че още не я беше потърсил.
Мина на пръсти покрай стаята на Джоана, носейки тежкия поднос. Келда и Ниф я пресрещнаха на стълбите, за да й помогнат, след като отключи вратата на тавана. Елфите огладняваха значително сутрин заради активните си вечерни часове.
Ингрид не разбираше защо отварата на Фрея не им подейства, както не подействаха и нейните заклинания и амулети — торбички с венчелистчета от еделвайс, поставени под възглавниците им. Все още нямаше идея къде е техният дом, описан със загадъчни подробности от тях: къщи на дървета и подземни работници, нещо, което започва с „А“. Ингрид не ги обвини, че си измисляха, за да я успокоят.
Постави таблата на импровизираната маса, врата подпряна на щайги, и елфите се събраха възторжено, карайки се кой, какво ще хапва.
— Шшт, не така шумно! — предупреди ги тя. Ирдик беше зад нея и дърпаше халата й.
— Какво искаш, Ирдик? Не ми казвай, че храната не е достатъчна. Просто трябва да си бърз като другите, за да си вземеш порция.
— Не е това, Ерда. Друго е — каза той.
Ингрид повдигна вежда.
— Миналата вечер се ровихме в боклука като примерни фригани…
Ингрид се засмя.
— Фригани? — беше истински развеселена. — Вие наистина сте приобщени.