Тристан и Изолда (Ранни творби) [bg]

За пръв път уличѐн аз бях117… А от джуджето колко страх изпитвахте! То все кръжеше около нас и ни следеше, [732] като че Марк му бе заръчал след нас да ходи неотлъчно, за да ни дебне и веднага за срещите ни да долага. [736] За влюбените е известно, че изнамират много лесно лъжи и хитрости различни, ала за жалост са трагични [740] последиците някой път. Спомнете си как в този кът и нас ни хванаха на тясно, как копелето му ужасно, [744] джуджето, беше разпиляло в нощта между леглата бяло брашно… Аз но̀мера разбрах, подскочих и се озовах [748] за миг във вашето легло. Но чакало ни друго зло: от незарасналата вена леглото бе окървавено. [752] Обратно скочих, но уви, и моето окървавих. Изникна Марк и от вратата видя кръвта ми по леглата: [756] така, заради мойта страст, от двора бях изгонен аз. А помните ли онзи случай, когато в дар ви пратих куче, [760] мъниче кротичко и мило, което беше ви пленило? А спомняте ли си, кралице, изкусният ирландски рицар [764] как в двора ви посрещнат беше, на арфата си как редеше за вас мелодии най-дивни? На него кралят повери ви, [768] защото с песни той дори и вас успя да покори. И той без малко да ви вземе на кораба си… Но в туй време [772] аз бях в гората заточен и чаках сгодния момент да стигна някак си до вас. И казах си: защо и аз [776] не пробвам да я завладея, щом с рота свиря и щом пея по-хубаво от всеки друг118. Туй повод бе да дойда тук. [780] Под сянката на бор висок, надвесен над сребрист поток, аз с нож в ръката си застанах, отрязах клонка и захванах [784] да дялкам и трески да мятам една след друга във водата, понеже знаех, че в потока те ще се носят по посока [788] на стаята ви. Щом съзрете тресчиците, ще разберете, че аз изпращам ви ги с вяра, че с вас ще мога да прекарам [792] в градината ви вечерта в омаята на любовта (тъй както бяхме се разбрали). Ала джуджето ме видяло [796] и бързо краля известило. Когато вече се стъмнило, Напуснал Марк потайно двора, стаил се в клоните на бора [800] да проследи какво ще стане. Аз, без да зная за капана, дойдох и както си седях, на краля сянката видях. [804] Чух стъпки, знаех, че са ваши и страшно много се изплаших да се не втурнете припряно към мен. За щастие, отрано [808] и вие сянка сте видяла и предвидливо сте се спряла. Аз ви помолих да склоните със краля да ме помирите, [812] ако ли не, каквото трябва да ми даде и аз да грабвам нещата си за път далечен и тука да не стъпвам вече. [816] Така опасността отбихме и ние с краля се сдобрихме. Спомнете си, Изолда, как заклехте се пред всички в знак [820] на честност и на непорочност. Аз преоблечен бях нарочно, прегърнах ви пред всички хора, щом слязохте от онзи кораб; [824] стоях с наведена глава и чувах вашите слова, с които искахте и аз да падна на земята с вас. [828] Отпуснахте се на тревата и си разтворихте бедрата заради мен и аз посмях да се наместя между тях. [832] Таз сцена всички я видяха и ви напълно оправдаха, а вие клетва и обет положихте по правов ред. [836]         Изолда не пропуска даже и дума… Но какво да каже? Той не прилича на Тристан ни по одежди, ни по стан. [840] Но тя не може да оспори това, което й говори. Как за Тристан да бъде взет,