Дъщерите на Костотрошача [bg]

17

Сутринта след ежеседмичния си сеанс с отец Хортънс Райън стана рано и се почувства по-свеж от всякога след отвличането си в Ирак. Още по-важно според него беше, че бе напълно съсредоточен — мозъкът му отново работеше. Беше в състояние да разсъждава относително прецизно дори над собственото си мисловно състояние.

В осем часа си приготви закуска за пръв път, откакто живееше в апартамента. Препече си две филийки пълнозърнест хляб, сложи резен авокадо върху всяка и седна на масата, за да се наслади на храната, придружена с висока чаша мляко.

В ретроспекция преживяното през последните няколко месеца му се струваше напълно смислено. След като беше прекосил долината на смъртта и се беше изкачил на планината отвъд нея, разкрилата се оттам гледка беше доста интересна. Ето какво се беше случило:

Първо: По принуда беше попаднал в положение, което не можеше да контролира, и беше преживял ужас, от който дори сега целият настръхваше.

Второ: Беше успял да избяга, но едва след като пред очите му умряха деца, отчасти поради отказа му да пожертва собствената си съпруга и дъщеря.

Трето: Преживяното беше променило из основи отношението му към собствената му дъщеря Бетани и към безсмисленото покосяване на живота на невинни хора.

Четвърто: След като една седмица се бе държал възможно най-стоически във военната болница, бе преживял емоционален срив, заради който военните го бяха пуснали в дълъг отпуск.

Пето: Беше се втурнал към къщи, за да оправи отношенията си със Селин и с Бетани, но беше установил, че е закъснял. Беше навредил на Бетани и това съвсем разбираемо я беше направило сляпа и глуха за всяко негово желание за помирение, а Селин беше открила любовта в обятията на друг мъж.

Шесто: Все още страдащ от емоционален срив, Райън беше изгубил самообладание и беше нападнал този човек, с което не беше постигнал нищо, освен да даде на двете всички основания по законов път да го изключат от живота си с ограничителна заповед.

Райън разсеяно зарея поглед към синьото небе в рамката на прозореца вдясно, докато отхапваше ъгълчето на втората си препечена филийка с авокадо.

Седмо: Цели два месеца му бяха нужни, за да изпълзи от безнадеждността, която го беше обзела, след като близките му го бяха отхвърлили, но предишната вечер, отдаден на дълбок размисъл, най-накрая беше успял да се освободи напълно от емоционалните връзки, които изсмукваха живота му.

Беше почти цял. Променен наистина, но отново можеше да функционира.

Предишния следобед към шест му се обади отец Хортънс и му съобщи, че е предал плика на Бетани, че тя е извадила снимката от плика, погледнала я за момент, а после му я върнала и попитала кой е човекът на снимката. След това го подминала без нито дума повече.