Вятърните мелници на боговете [bg]

Автор: Шелдон Сидни
Год: 1993
Язык: болгарский
Год: Матекс
Переводчик: Олга Дончева
Жанр: Триллеры

Электронная книга - «Вятърните мелници на боговете [bg]». Краткое содержание книги:

Мери Ашли, блестящ млад професор и майка на две деца, е назначена за посланик на САЩ в страна зад желязната завеса. Но още преди да заеме поста си, невидими и могъщи врагове — включително професионалният убиец Ейнджъл, планират унищожаването й. Действието бързо се пренася от Белия дом до романтичния Париж и от Рим до потайностите на Букурещ. Двама мъже са на страната на Мери: нейният заместник, недодяланият Майк Слейд и изтънченият френски лекар Луи Дефорж. Но скоро тя идва до убеждението, че един от двамата е решил да я убие… „Вятърните мелници на боговете“ на популярния американски романист Сидни Шелдън е изпълнен с напрежение роман за съдбата на една жена, озовала се в клопката на таен международен заговор. Действието е изключително динамично и се пренася от Овалния кабинет в Белия дом до изпълнените с южноамерикански темперамент квартали на Буенос Айрес и от романтичното очарование на Париж и Рим до криещите опасности мрачни улици на Букурещ. Главната героиня в този вледеняващ кръвта разказ е Мери Ашли, млада преподавателка по източноевропейска политика в Канзаския държавен университет, майка на две деца, която е назначена за посланик на Съединените щати в една от страните зад желязната завеса. Но още преди да е заела поста си, над нея вече тегне смъртна заплаха от страна на тайни, но могъщи сили. За тях работи и Ейнджъл — един съвършен наемен убиец, който никога не е претърпявал неуспех. Сама в чужда страна, Мери Ашли е въвлечена в сложни отношения с двама енергични мъже — Майк Слейд, дипломат от кариерата, неин заместник, и Луи Дефорж, лекар, работещ за френското посолство. Но скоро тя достига до убеждението, че единият от тях се опитва да я убие. „Вятърните мелници на боговете“ е една завладяваща драма с колоритни герои, които остават трайно в съзнанието на читателя. Това е разказ за героизма на една жена, подложена на анонимния терор на една зловеща мафиотска организация.

Перейти на страницу:

— Вицепрезидентът Брадфорд ще дава прием — съобщи Стантън Роджърс на Мери — и уредихме да покани и теб. Ще бъде в петък вечер в Панамериканския съюз.

Панамериканският съюз се помещаваше в обширно внушително здание с огромна градина, което често се използваше за нуждите на дипломатическите среди. Приемът на вицепрезидента беше много изискан, масите бяха обсипани със сребърни прибори и искрящи кристални чаши. Имаше и малък оркестър. Целият елит на столицата беше в списъка на поканените. Освен вицепрезидента и жена му присъстваха сенатори, посланици и известни личности от всички други сфери на живота.

Мери огледа бляскавата тълпа. Трябва да запомня всичко, за да мога да го разкажа на Тим и Бет, помисли си тя.

Когато обявиха, че вечерята е сервирана, Мери се намери на една маса с интересна компания от сенатори, служители от Държавния департамент и дипломати. Те бяха очарователни хора, а вечерята превъзходна.

В единадесет часа Мери си погледна часовника и каза на сенатора, седнал от дясната й страна:

— Не усетих как стана толкова късно. Обещах на децата да се прибера рано.

Тя стана и кимна на хората от нейната маса:

— Много се радвам, че се запознахме. Лека нощ.

В залата настъпи неловка тишина и всички в огромния банкетен салон се обърнаха, за да изгледат как Мери прекосява дансинга и излиза.

— О, Господи! — прошепна Стантън Роджърс. — Никой не се сети да й каже!

Стантън Роджърс закуси с Мери на другата сутрин.

— Мери — каза й той, — в този град има някои правила, които трябва да се спазват. Много от тях са глупави, но трябва да се научим да живеем с тях.

— Олеле! Какво съм направила?

— Наруши правило номер едно — въздъхна той. — Никой — наистина никой — не може да напусне приема преди официалните гости. А вчера се случи така, че това бе вицепрезидентът на Съединените щати.

— О, Господи.

— Половината от телефоните във Вашингтон се скъсаха да звънят.

— Съжалявам, Стан. Не знаех. Така или иначе бях обещала на децата…

— Във Вашингтон няма деца — има само гласоподаватели. В този град най-важното нещо на света е властта. Никога не го забравяй.

Парите започваха да се превръщат в проблем. Разходите им бяха прекалено големи. На Мери й се струваше, че всички цени във Вашингтон са невероятно високи. Беше дала някакви дрехи за пране и гладене на обслужващия сервиз в хотела и когато получи сметката, бе шокирана.

— Пет долара и петдесет цента за прането на една блуза — каза тя. — Долар и деветдесет и пет за един сутиен! Никога повече, закле се тя. Оттук нататък ще пера сама.

Тя накисна чорапогащниците си в студена вода и ги сложи в камерата. Така те издържаха много по-дълго време. Переше чорапите, носните кърпички и гащите на децата заедно със своето бельо в мивката в банята. Опъваше носните кърпички на прозорците, а след като изсъхнеха, ги сгъваше много внимателно, за да нямат нужда от гладене. Чистеше с пара своите рокли и панталоните на Тим, като ги окачваше на тръбата за пердето на ваната и пускаше докрай горещата вода от душа, след което затваряше вратата на банята. Когато една сутрин Бет я отвори, оттам я удари гореща вълна от пара.

— Мамо, какво правиш тук?

— Пестя пари — отговори й самодоволно Мери. — Прането в този хотел струва цяло състояние.

— Ами какво ще стане, ако президентът мине да ни види? Как мислиш, ще си обясни всичко това? Той ще реши, че сме полудели!

— Президентът няма да дойде тук. И затвори вратата на банята, моля те. Прахосваш парите ни.

Полудели наистина! Ако президентът влезеше в стаята и видеше какво прави, щеше да се гордее с нея. Щеше да му покаже сметката от пералнята на хотела и да му каже колко много е спестила, проявявайки присъщата за американците находчивост. Той щеше да бъде впечатлен. Ако повечето от хората, участващи в правителството, имаха вашето въображение, госпожо посланик, икономиката на тази страна щеше да бъде в много по-добро състояние. Загубили сме онзи пионерски дух, който беше в основата на величието на страната ни. Народът се отпусна. Залагаме много повече на електронните съоръжения, които ни пестят време, отколкото на самите себе си. Бих искал да ви използвам като ярък пример, с който да поставя на мястото им някои вашингтонски прахосници, които си въобразяват, че тази страна е претъпкана с пари. Всъщност имам една чудесна идея. Мери Ашли, ще ви назнача за министър на финансите.

Перейти на страницу:

Сюжет

Атмосфера

Главный герой

Общее впечатление

Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)

Не работает?