Любов на колела [bg]

— О, Боже, Фъстък! За малко да те пратя в котешкия рай — възкликна тя, обърна се и бавно пристъпи по слабо осветения коридор към стълбите.

— Беки, имам нужда от теб, за да…

— Франк, къде ти е пистолета? Трябва ти оръжие. — Гласът й прозвуча почти истерично и той разбра какво се случва.

Беше виждал това и преди. Мъжете, завърнали се от бойното поле, на пръв поглед изглеждаха добре, но вечер си лягаха да спят само за да се събудят от кошмар, толкова жив, че не бяха в състояние да кажат кое е реално и кое е плод на превъзбудените им мозъци.

— Беки — промълви спокойно, — имала си кошмар. Шариф не е тук. Не е проникнал вътре. Торан е добре и спо…

Но от дивото изражение на лицето й, Франк разбра, че не му вярва.

— Ела с мен. — Той положи нежно ръка на рамото й и бавно я поведе надолу по стълбите към компютрите на офис етажа. По целия път тя не отпусна хватката върху пистолета си и продължаваше да се оглежда наоколо като добре обучен командос. — Ето, виж. — Той посочи екрана, показващ Торан в караулката. Човекът ядеше поничка и отпиваше кафе от капачката на сиво-зеления си термос. И той беше жив. Много, много жив.

— Но аз… аз го видях. Искам да кажа… аз мисля, че… о, Боже! — Тя бавно поклати глава, преглътна няколко пъти и внимателно остави пистолета си на заседателната маса.

Франк усети какво предстои. Раменете й се повдигнаха чак до ушите, долната й устна се разтрепери. И тогава проклетото му сърце са разби на хиляди парченца, защото неустрашимата Ребека Райхарт избухна в сълзи. Не, не, тя не плачеше. Това бяха бурни, сърцераздирателни ридания.

— Сигурно полудявам — изплака младата жена и захлупи очите си с шепи. — Бях толкова убедена… — не довърши. И не беше необходимо. Той знаеше точно какво изживява тя в момента.

— Знам какво ти е — промърмори той и я приласка в обятията си — по дяволите, проклетото му рамо и неговите остри протести. По дяволите, обещанието, което си бе дал — да държи ръцете си далеч от нея. — Знам какво ти е — повтори, като наполовина я повлече, наполовина я понесе нагоре по стълбите, право в стаята за отдих. Седна на дивана и придърпа Беки в скута си, погали я по косата и я остави да се наплаче.

Трябваше да призове на помощ цялата си воля, за да не започне да целува всяка една от тези сълзи, но се задоволи да зарови нос в косата й и да вдишва нейния сладък, чист аромат.

— Мислех си, че съм по-силна — прошепна тя срещу гърлото му по някое време, много по-късно. Той се опита да не обръща внимание на горещия й дъх върху кожата си.

Но не се получи.

Особено с нейното о, толкова прекрасно, облечено в боксерки задниче, седнало директно върху пениса му, чийто отговор беше възторженото „щастлив, щастлив, радост и удоволствие“.

По дяволите, беше абсолютен развратник. Тя се бе разпаднала върху/в скута му, а той не можеше да мисли за нищо друго, освен да я съблече гола и да проникне във влажния рай на топлата й женственост.