Дяволът не обича да чака [bg]

Стражът я повлече нанякъде с окървавена уста, а Горнер се обърна към Бонд.

— Ти ела с мен.

Горнер постави ръката си върху алената стена и една невидима врата се плъзна безшумно встрани. Бонд го последва по дълъг коридор, чиито стени и под бяха изцяло от стъкло. Отдолу се виждаше нещо като химически завод.

— Аналгетици — каза Горнер. — Обезболяващи средства. За пръв път разбрах как действат на Източния фронт. Премахват болката. Какви ли не глупости се приказват за ужасите на химическата война. Но всеки, който се е бил при Сталинград, може да ти каже, че конвенционалната е далеч по-ужасна.

Размерите на завода бяха смайващи. Бонд преброи на око най-малко петстотин работници на поточните линии и още толкова, които зареждаха със суровини разните центрофуги и дестилационни инсталации.

— Ако някога си виждал мъже с отнесени от шрапнел лица — каза той — или с черепни кости, раздробени от въртящ се странично куршум… или пък такива, които стискат с ръце червата и черния си дроб, за да не изпаднат от разпраните им кореми… тогава ще осъзнаеш нуждата от бързодействащ аналгетик.

Стигнаха до едно разклонение в стъкления коридор.

— От тази страна в големите стоманени цистерни се обработва екстракт от мак, от който се произвеждат обезболяващи средства. Кодеин, дихидрокодеин, петидин, морфин и тъй нататък. Някои продукти се превозват с кораби през Персийския залив до Бомбай, а оттам се експедират за Далечния изток, Австралия и Океания. Други се пренасят по суша до завода ми край Париж, откъдето готовата продукция се продава в Северна Америка и Западна Европа. Трети, ако щеш, вярвай, се пласират в Съветския съюз, на север чак до Естония. В Париж и Бомбай някои химически съединения се рафинират допълнително, като се превръщат в прахове, сиропи, таблетки — всичко, което се търси на местния пазар. Търговските названия, под които се продават, както и опаковките, са различни в Бомбай и Париж. Здравните служби и частните клиники ми превеждат парите в офшорни сметки и никой не е в състояние да направи връзка между отделните ми производства и пазари. На практика, един военен лекар в някой полеви лазарет в Нигерия използва същата лекарствена субстанция, както и един гинеколог в частната си клиника в Лос Анджелис, само че в различна форма, в различна кутийка и с различен надпис. И едното, и другото са произведени тук.

— А конкуренцията? — запита Бонд.

— Със старите фармацевтични компании се конкурирам успешно, понеже имам евтина работна ръка. Всъщност тези хора не ми струват и цент.

— Не им плащаш?

— Плащам им, но не в пари. Всички са наркомани. Намираме ги по улиците на Техеран, Исфахан, Кабул. Някои чак в Багдад и по-далеч. Например в Турция. Работят по дванайсет часа на ден срещу вода, ориз и хероин. Спят направо на пясъка. Досега никой не е избягал.