Дяволът не обича да чака [bg]
- Автор: Фолкс Себастьян
- Год: 2008
- Язык: болгарский
- Год: Обсидиан
- ISBN: 978-954-769-176-6
- Переводчик: Боян Дамянов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Дяволът не обича да чака [bg]». Краткое содержание книги:
— А сега седнете — каза Горнер и посочи два дървени стола. — Изслушай ме внимателно, Бонд, без да ме прекъсваш. Аз не съм човек, който играе спортсменски. Никакъв тенис повече. При мен няма „аз на теб, ти на мен“. Тук си, за да работиш. Ще ти покажа фабриката си и после лично ще ти дам работни указания. Искам от теб да ми помогнеш да осъществя една от най-дръзките военни операции на века. Операция, която, убеден съм, ще промени хода на историята. Следиш ли мисълта ми?
Бонд кимна.
— Между другото, надявам се, че нямаш нищо против да ти викам „Бонд“ вместо „мистър Бонд“, нали? Така се обръщат един към друг английските джентълмени, само на фамилия. Ако сме джентълмени, трябва да следваме правилата.
— Ами Скарлет? — попита Бонд.
— Момичето с теб ли? Тя не ме интересува изобщо. Макар да допускам, че работниците ми биха се заинтересували от нея.
— Какво си направил на сестра ми? — запита Скарлет. — Къде е Попи?
Горнер се приближи до Скарлет и навря лицето си в нейното. С облечената си в ръкавица маймунска ръка той я стисна под брадичката и завъртя главата й на едната страна, после на другата. Бонд зърна за миг космите по китката му между ръкавицата и маншета.
— Изобщо не разбирам какво ми говориш. Сигурно си чувала слухове за мен. Тук постъпваме по определен начин с тези, които се водят по слухове.
— Къде е сестра ми? Какво си…
Маймунската ръка я зашлеви през устата. После Горнер вдигна показалеца на човешката си ръка и го долепи до устните си.
— Шшшт — каза той. От устните на Скарлет потече струйка кръв. — Да не чувам повече глас. — После заповяда на стража: — Заключи я в килията до довечера, когато ще я пуснем за забавление на първа смяна.
Стражът я повлече нанякъде с окървавена уста, а Горнер се обърна към Бонд.
— Ти ела с мен.
Горнер постави ръката си върху алената стена и една невидима врата се плъзна безшумно встрани. Бонд го последва по дълъг коридор, чиито стени и под бяха изцяло от стъкло. Отдолу се виждаше нещо като химически завод.
— Аналгетици — каза Горнер. — Обезболяващи средства. За пръв път разбрах как действат на Източния фронт. Премахват болката. Какви ли не глупости се приказват за ужасите на химическата война. Но всеки, който се е бил при Сталинград, може да ти каже, че конвенционалната е далеч по-ужасна.
Размерите на завода бяха смайващи. Бонд преброи на око най-малко петстотин работници на поточните линии и още толкова, които зареждаха със суровини разните центрофуги и дестилационни инсталации.
— Ако някога си виждал мъже с отнесени от шрапнел лица — каза той — или с черепни кости, раздробени от въртящ се странично куршум… или пък такива, които стискат с ръце червата и черния си дроб, за да не изпаднат от разпраните им кореми… тогава ще осъзнаеш нуждата от бързодействащ аналгетик.
Стигнаха до едно разклонение в стъкления коридор.
— От тази страна в големите стоманени цистерни се обработва екстракт от мак, от който се произвеждат обезболяващи средства. Кодеин, дихидрокодеин, петидин, морфин и тъй нататък. Някои продукти се превозват с кораби през Персийския залив до Бомбай, а оттам се експедират за Далечния изток, Австралия и Океания. Други се пренасят по суша до завода ми край Париж, откъдето готовата продукция се продава в Северна Америка и Западна Европа. Трети, ако щеш, вярвай, се пласират в Съветския съюз, на север чак до Естония. В Париж и Бомбай някои химически съединения се рафинират допълнително, като се превръщат в прахове, сиропи, таблетки — всичко, което се търси на местния пазар. Търговските названия, под които се продават, както и опаковките, са различни в Бомбай и Париж. Здравните служби и частните клиники ми превеждат парите в офшорни сметки и никой не е в състояние да направи връзка между отделните ми производства и пазари. На практика, един военен лекар в някой полеви лазарет в Нигерия използва същата лекарствена субстанция, както и един гинеколог в частната си клиника в Лос Анджелис, само че в различна форма, в различна кутийка и с различен надпис. И едното, и другото са произведени тук.
— А конкуренцията? — запита Бонд.
— Със старите фармацевтични компании се конкурирам успешно, понеже имам евтина работна ръка. Всъщност тези хора не ми струват и цент.
— Не им плащаш?
— Плащам им, но не в пари. Всички са наркомани. Намираме ги по улиците на Техеран, Исфахан, Кабул. Някои чак в Багдад и по-далеч. Например в Турция. Работят по дванайсет часа на ден срещу вода, ориз и хероин. Спят направо на пясъка. Досега никой не е избягал.