Убийство в Оксфорд [bg]

четиринадесет

На следващата сутрин Тери отиде в местния магазин и направи копия на писмата под зоркия поглед на собственичката — госпожа Евънс. Постави изрезките обратно на копирната машина, което означаваше, че трябва да останат така. Макар че госпожа Евънс се опитваше да разбере какво прави, Тери успя да я разсее, като ѝ поръча сложна комбинация от стоки, от които в действителност нямаше нужда. Вероятно репутацията ѝ на необуздана лесбийка беше обиколила целия Осни като опустошителен огън. Последното нещо, което ѝ трябваше сега, беше да ѝ лепнат и допълнение към етикета — необуздана лесбийка с вкус към порнографията.

— Можете да свалите съобщението от стъклото — каза Тери, като посочи бележката на прозореца за котката.

— Намерихте ли собственика?

Тери кимна. Беше почти истина, а и сега не беше моментът да се впуска в детайли. Госпожа Евънс скръсти ръце и каза сериозно:

— Толкова много обичах моята стара писана, но откакто с Дон започнахме да опитваме за дете, ми е позволено само да я галя.

— Защо? — попита любопитно Тери.

— Защото, как се нарича? Токсичен еди-какво си. Може да пометнеш.

Тери се сети за какво става въпрос.

— Токсоплазмоза?

— Точно така. Особено е опасно за хора с моята кръвна група. Докторът каза, че много хора не го осъзнават.

— Мамка му — Тери се сети за нещо.

— Извинявай. Да не би да си…?

— Не, не съм. Но познавам една жена, която е и искаше едно от котенцата. По-добре да проверя. Май е по-добре за всеки случай да оставиш бележката за още една седмица.

— Тогава трябва да ми платиш още една лира.

Щом се прибра, Тери се обади на жената, която искаше котето. Това е вярно — тя никога не бе имала котка преди и никога не беше чувала за токсоплазмоза.

— Мисля, че зависи от кръвната група — поясни Тери.

— Моята е А отрицателна. Мислите ли, че това би могло да е проблем.

— Не съм сигурна. Но предполагам, че е по-добре да попитате вашата акушерка. И ако има някакъв проблем, мога да ви запазя котето, докато родите.

— Може ли Поли да идва да го вижда?

— Разбира се.

Малкото момиче беше идвало няколко пъти с приятели да им покаже котето. Не правеха бели, но Тери не бе свикнала да има деца около себе си и щом си тръгнеха, изпитваше облекчение. Затова се чувстваше малко виновна и се замисли дали не се превръща в свадлива стара мома.

На двете оцелели котета им бяха поникнали остри зъби и след като унищожиха кашона, в който живееха, вече се осмеляваха да се отдалечават и от леговището си. Бяха съсипали куп неща: памучните конци от кутията ѝ за шиене, точилката, чифт обувки. Тя сложи стара кутия от папки, за да им служи за отпадъците, но котенцата сдъвкаха и нея. Тери постепенно се примири с мисълта, че временното отглеждане на котетата се беше превърнало в постоянно. Те станаха неразделна част от къщата.