Warcraft - Войната на Древните - Разцеплението
- Автор: Knaak Richard A.
- Серия: Warcraft - Войната на Древните #3
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Warcraft - Войната на Древните - Разцеплението». Краткое содержание книги:
Старите богове съществуваха само като легенда, даже за драконите, родени в зората на света. Крас бе открил посредством непрестанната си любознателност, или както го наричаше Ронин — ровичкане, че са много повече от това.
Според мита трите тъмни създания управлявали в кървав хаос, какъвто дори властелините на Пламтящия легион не можеха да си представят. Властта им над първичното измерение била абсолютна, докато не се появили създателите на света. Последвала война с космически мащаби и накрая старите богове били сразени.
Тримата били запратени във вечен затвор — място, скрито от всичко и всички. Силите им били сломени и така щяло да бъде до края на времето. Това трябваше да бъде и последният ред от сагата, но Крас започваше да подозира, че старите богове по някакъв начин са намерили средство, чрез което отново да докоснат смъртното измерение, за да търсят онова, което ще успее да ги освободи.
„Сега всичко започва да добива смисъл — осъзна магьосникът, докато се катереше по планинския склон в търсене на приятелите си. — Ноздорму… разломът във времето, пристигането ни в ерата на нощните елфи и Пламтящия легион… Кладенецът на вечността… и дори изковаването на Демоничната душа…“
Старите създаваха ключ, който да отвори портите на затвора им… а ако това станеше, дори Саргерас щеше да се окаже в позиция да моли за бърза смърт.
Ако успееха да разкъсат времето, това щеше да унищожи и веригите им. Може би дори възнамеряваха да обърнат хода на събитията, за да не се е случило никога някогашното им поражение. Трудно му беше да предположи какви са плановете на старите богове, защото те бяха толкова по-велики от него, колкото се извисяваше той над някой земен червей. Но поне първоначалната им цел беше ясна.
„Трябва да предупредя Алекстраза!“ — помисли инстинктивно Крас. Аспектите бяха най-могъщите създания в целия смъртен свят. Ако някой имаше шанс срещу старите богове, това бяха именно великите дракони. Той прокле лудостта, която бе превърнала Нелтарион, Земния пазител, в Детуинг Унищожителя. Обединени, петте Аспекта представляваха сила, способна да победи древните създания. Ако не беше Нелтарион…
Крас се подхлъзна и едва не падна от ръба, по който се движеше. Колко заплетени бяха плановете им! Те бяха онези, изкривили по този начин Земния пазител. Именно те бяха извратили разсъдъка му… при това с повече от една цел наум! Старите богове бяха превърнали Аспекта в своя марионетка, която да подпомогне бягството им, но същевременно бяха и разделили — и съответно отслабили — най-голямата потенциална опасност за завръщането си. Без Нелтарион, другите четири Аспекта не представляваха дори наполовина толкова страшна заплаха.
И по-лошо — те държаха и Ноздорму зает, без съмнение напълно целенасочено. Крас се спря за момент и се прилепи към планинската стена. Това беше повече, отколкото можеше да понесе. В действията на древните прозираше твърде дълго планиране и обмисляне. Бяха разположили зашеметяващо количество марионетки и прикрили плановете си твърде добре. Нима бе възможно някой — какво остава за него самия — да осуети злокобните им планове?
Как?
Крас беше толкова слисан от осъзнаването на невероятната истина, че не забеляза огромната черна сянка, преди тя да покрие всичко около него.
Детуинг изпълни небето.
— ТИ!!!
Чудовищният дракон отвори уста.
Ако там се намираше някой друг, всичко щеше да приключи на място с малка купчинка овъглени кости, бързо погълната от потока разтопена магма. Но тъй като това беше Крас, който познаваше Детуинг твърде добре, магьосникът успя да реагира… в последния момент.
Когато безумната ярост на дракона се изсипа върху него, закачулената фигура издигна пред себе си стена от чиста златна светлина. Залпът на Детуинг се заби в на пръв поглед деликатния щит без милост… но той удържа. Крас се напрегна, борейки се да не загуби равновесие и потейки се от усилието. Всяка частица от съществото му крещеше да се предаде, но той не го стори.
И накрая не магьосникът, а крилатият кошмар над него се предаде, но само за миг, колкото да събере сили за нова атака. Това обаче бе единствено, от което Крас имаше нужда.
Създанието, върху което Детуинг фокусираше омразата си, вдигна ръце… и изчезна.
Той не можеше да се изправи лице в лице с жестокия бегемот. Изходът от подобна битка беше твърде очевиден. Дори и в най-добрата си форма Крас не беше нищо повече от консорт на един от Аспектите. Не един от петте велики дракона. Храбростта е достойно качество, но не и при подобни невъзможни шансове.