Warcraft - Войната на Древните - Разцеплението
- Автор: Knaak Richard A.
- Серия: Warcraft - Войната на Древните #3
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Warcraft - Войната на Древните - Разцеплението». Краткое содержание книги:
Брокс стоеше неподвижно. Не се засили срещу Малфурион, дори не вдигна брадва за атака или защита. Просто го гледаше и чакаше, оставил съдбата си в ръцете на друида.
И Малфурион най-сетне осъзна какво точно се канеше да извърши. Беше готов да убие Брокс, само за да задържи Демоничната душа.
Отвратен от себе си, нощният елф пусна злокобния диск на земята и отстъпи на разстояние от него. Обърна очи към спътника си, търсейки начин, по който да се извини на Брокс за онова, което едва не се беше случило.
Посивелият войн поклати глава, за да покаже, че не вини нощния елф.
— Дискът — изръмжа той. — Виновен е дискът.
На Малфурион му се гадеше при мисълта да докосне Демоничната душа отново, но все пак трябваше да го отнесат със себе си. Крас със сигурност щеше да знае най-добре как да се справи с чудовищното творение на черния дракон. Трябваше само да открият магьосника.
Той намери в единия си джоб парче плат и се наведе да увие в него Демоничната душа. В сърцето си знаеше, че платът няма да бъде достатъчна защита срещу нейните стремежи, но не можеше да стори нищо повече, поне за момента. За да се бори с нея и с гласовете, които я съпътстваха, нощният елф се опита да се концентрира върху онези, които му бяха най-близки. Ако станеше жертва на диска, те щяха да заплатят с цената на живота си. На първо място в ума му изплува мисълта за Тиранде, която вече беше жертва. Малфурион много силно се съмняваше, че употребата на Демоничната душа би могла да му помогне по някакъв начин да я спаси. По-скоро се боеше, че може да я убие, както едва не бе убил Брокс.
Той благодари мислено на Ценариус, чиито мъдри и внимателни напътствия му бяха дали силата да се отвърне от гласовете. Демоничната душа беше извращение за природата и като такава — извращение за пътя на друида.
— Трябва да напуснем това място, Брокс — каза той, докато се изправяше. — Не знаем колко още демони може да се крият наоколо…
Очите му се разшириха. От земята изведнъж се оформиха две гротескни ръце, които с невероятна скорост сграбчиха глезените му и го приковаха на място.
Оркът изръмжа и се насочи към него, за да му помогне.
Едва бе направил и една крачка обаче, когато собствените му крака бяха хванати по подобен начин. Решен това да не го спре, той замахна с брадвата към едната от държащите го ръце. Тя се пръсна, но това му позволи да се придвижи още само половин метър напред, преди два нови крайника да хванат отново освободения му крак.
Междувременно Малфурион се двоумеше дали да използва Демоничната душа, която все още лежеше в дланта му, обвита в плата, или да призове природните сили, които Ценариус го бе научил да използва. Колебанието му струва скъпо, защото върху очите му внезапно се спусна покров от мрак, а нещо, което приличаше на метална пластина, запуши устата му. Демоничната душа падна от сгърчените му пръсти и изтрака на земята.
Чу как Брокс изрева яростно, а после и звука на брадвата, удряща по камък. После се чу силно тупване и оркът утихна плашещо.
Тежкото дишане, в което Малфурион разпозна нощни пантери, го предупреди, че нападателите му вече са близо. Пламтящият легион обаче не използваше саблезъби. Доколкото си спомняше, единствено неговият народ го правеше.
Някой от двореца?
— Остави ги живи. Защо? — запита глас, който наистина принадлежеше на нощен елф, но издаваше емоции на демон.
— Тези двамата ще представляват голям интерес за нашия повелител…
Малфурион се вцепени, щом чу втория глас.
„Възможно ли е?“
Чу как нещо се приземи леко на земята, последвано от стъпки, приближаващи се към него. Последва ги кратко стържене, което означаваше, че новодошлият е вдигнал гнусното творение на дракона.
— Не е особена гледка — отбеляза намиращият се до Малфурион нощен елф. После, сякаш едва сега му бяха хрумнали, дойдоха думите, които потвърдиха най-ужасните страхове на друида: — Здравей, братко…
Десет
Крас изруга яростно, когато почувства катастрофата в леговището на черния дракон. Бе дал всичко от себе си, за да засече всевъзможните потайни магии, които Детуинг бе хвърлил върху скривалището на Демоничната душа, и знаеше, че Малфурион е сторил същото, но въпреки всичко Земният пазител ги беше надхитрил.
И което беше още по-лошо, връзката му с друида и орка бе прекъсната, при това не от магиите на черния дракон. Някаква загадъчна сила, посвоему не по-малко жестока от тази на Детуинг, стоеше между магьосника и неговите спътници… и Крас вярваше, че има някаква смътна представа каква може да е тя.