Другият [bg]

Самюълс повдигна вежди:

— Изнесъл си картона с пръстовите отпечатъци на Мейтланд, така ли?

— Не, фотокопирах го.

— Не ни дръж в напрежение — намеси се Сабло.

— Добре. Имаме съвпадение. Отпечатъците върху книгата са на Тери Мейтланд.

Господин Ярко слънце, който по време на вечерята седеше до бившата си съпруга, изчезна, на негово място се появи господин Черен облак.

— Не можеш да си сигурен без компютърен анализ! — отсече.

— Бил, правил съм го още по времето, когато нямаше компютри — каза Ралф и наум добави: „Още по времето, когато си се опитвал да надзърнеш под полите на съученичките си.“ — Отпечатъците са на Мейтланд и компютърното сравнение ще потвърди заключението ми. Погледни. — Извади от вътрешния джоб на сакото си купчинка картички и ги сложи на два реда на масичката. — Ето отпечатъците на Тери, взети снощи при докарването му в управлението. А това са отпечатъците му върху полиетиленовата опаковка. Е, какво ще кажеш?

— Няма да приема съвпадението, докато не бъде потвърдено от компютърен анализ — просъска през зъби Самюълс. При други обстоятелства магарешкият му инат щеше да е забавен.

Ралф не реагира веднага. Проявяваше любопитство към младия прокурор и тъй като по рождение беше оптимист, се надяваше, че първоначалното му впечатление за него (как ще си плюе на петите при първата сериозна контраатака) ще се окаже погрешно. Очевидно беше, че бившата му съпруга го уважава, а дъщерите му го обожават, обаче това свидетелстваше само за един аспект от характера му. Човек можеше да се държи по един начин у дома и по съвсем друг, когато е на работа, особено ако е амбициозен и ако на пътя му внезапно се изпречи препятствие, заплашващо да му провали великите планове. За Ралф Андерсън това беше от голямо значение, защото им беше съдено да работят заедно по този случай независимо от изхода му.

— И веднага ще ти кажа защо! — продължи Самюълс и машинално вдигна ръка да приглади немирния перчем, който обаче тази вечер се държеше примерно. — Невъзможно е да е бил по едно и също време на две места.

— Изглежда, че може — намеси се Сабло. — До днес нямахме улики в Кап Сити. Сега обаче са налице.

Намръщената физиономия на господин прокурора се проясни:

— Възможно е Мейтланд да е държал книгата при предишно посещение в Кап Сити, за да си подготви алибито. Да, така е станало — добави, очевидно забравяйки първоначалното си твърдение, че убийството на Франк Питърсън е извършено импулсивно от човек, неспособен да овладее нагона си.

— Не бива да отхвърляме тази теория, обаче съм виждал много пръстови отпечатъци и тези изглеждат пресни. Линиите и набраздяванията се виждат много ясно — нямаше да е така, ако отпечатъците са били оставени преди седмици или месеци.