Игра на тронове [A Game of Thrones - bg]

— Аря? — извика невярващо Санса.

— Махайте се! — викна Аря и от очите й закапаха сълзи на яд. — Какво търсите тук? Оставете ни.

Джофри запремества поглед от Аря към Санса и обратно.

— Сестра ти ли е? — Тя кимна и се изчерви. Джофри огледа момчето — неугледен момък с грубовато луничаво лице и гъста рижа коса.

— Ти кой си, момче? — попита с властен тон принцът, без да се съобразява, че другият е с няколко години по-голям.

— Мика — измърмори момчето. Беше познал принца и извърна очи. — Милорд.

— Момчето на касапина — каза Санса.

— Той е мой приятел — заяви рязко Аря. — Оставете го на мира.

— Момче на касапин, което иска да става рицар, така значи? — Джофри скочи от коня си с меча в ръката. — Вдигай си меча, касапче — подвикна принцът със светнали от насмешка очи. — Да те видим колко си добър.

Мика стоеше на мястото си замръзнал от страх.

Джофри пристъпи към него.

— Хайде, вдигай го. Или се биеш само с малки момичета?

— Тя ме помоли, милорд — отвърна Мика. — Тя ме помоли.

От един поглед Санса забеляза червенината по лицето на Аря и разбра, че казва истината, но Джофри не беше в настроение да го слуша. Виното беше размътило ума му.

— Ще си вземеш ли най-после меча?

Мика поклати глава.

— То е само пръчка, милорд. Не е никакъв меч, само пръчка е.

— А ти си само едно касапче, никакъв рицар не си. — Джофри надигна Лъвския зъб и допря острието му в бузата на Мика малко под окото. Момчето на касапина стоеше и трепереше. — Ти знаеш ли, че удряше сестрата на моята дама бе? — Там, където върхът на меча му се притискаше в плътта, разцъфна алена пъпка и по бузата на момчето потече струйка кръв.

— Престанете! — изпищя Аря. И надигна изтърваната си пръчка.

Санса се уплаши.

— Аря, ти стой настрана.

— Няма да го нараня… много — каза принц Джофри на Аря, без да отмества погледа си от касапчето.

Аря тръгна към него.

Санса започна да се смъква от кобилата си, но закъсня. Аря замахна с две ръце. Последва силен пукот, дървото се счупи в тила на принца — и после всичко стана наведнъж: Джофри се олюля, обърна се и зарева мръсни ругатни. Мика се затича към дърветата, колкото му държаха краката. Аря отново замахна, но този път Джофри пресрещна тоягата й с Лъвския зъб и тя отхвърча от ръцете й. Тилът му беше целият в кръв, а очите му бяха пламнали. Санса закрещя:

— Не! Спрете, спрете, спрете и двамата, всичко разваляте!

Но никой не я слушаше. Аря грабна едни камък от земята и го хвърли към главата на Джофри. Но вместо него улучи коня му и червеният жребец скочи побеснял на задните си крака и препусна в галоп към Мика.

— Спрете, спрете, спрете! — пищеше Санса.

Джофри замахна с меча си към Аря и от устата му се засипаха гнусотии — ужасни, мръсни думи. Аря се дръпна, вече изплашена не на шега, но Джофри я последва и я подгони, притисна я в едно дърво. Санса не знаеше какво да направи. Само гледаше безпомощно, почти заслепена от сълзите си.

После някаква сива мъгла профуча край нея и изведнъж се появи Нимерия, скочи и челюстите й се стегнаха около ръката на Джофри с меча. Стоманата изпадна от пръстите му, вълчицата го събори и двамата се затъркаляха по тревата; вълчицата ръмжеше и дереше ръкава му, а принцът пищеше от болка.