Игра на тронове [A Game of Thrones - bg]

Но всичко това естествено не беше спряло Аря. Един ден тя се върна, ухилена с конската си усмивка, с чорлава коса и цялата оплескана с кал, стиснала до гърдите си раздърпана китка пурпурни и зелени блатни цветя. За татко. Санса все се надяваше, че той ще каже на Аря да се държи прилично като знатна млада дама, каквато уж беше, но той така и не го каза. Само я прегърна и й благодари за цветята. Това още повече влоши положението. След това се оказа, че пурпурните цветя ги наричали „отровни целувки“ и Аря получи обриви по ръцете. Санса се обнадежди, че това поне ще я вразуми, но Аря само се засмя и на другия ден се наплеска с кал по ръцете като някаква невежа блатна жена, само защото приятелят й Мика казал, че това щяло да спре сърбежа. Имаше отоци по ръцете и по раменете — виолетови подутини и повехнали жълто-зеленикави кели — Санса ги видя, когато сестра й се съблече за спане. Как ги понасяше, само седемте богове знаеха.

Аря продължаваше да вчесва калната козина на Нимерия и да дрънка за разни неща, които била видяла по пътя на юг.

— Миналата седмица открихме онази запустяла стражева кула, а предния ден гонихме стадо диви коне. Трябваше да видиш само как побягнаха, като усетиха миризмата на Нимерия. — Вълчицата се задърпа в ръцете й и Аря я сгълча. — Престани, трябва да те оправя и от другата страна, цялата си се окаляла.

— Не бива да се отдалечаваш от колоната — напомни й Санса. — Татко така каза.

Аря сви рамене.

— Аз не се отдалечавам много. Все едно, Нимерия винаги е с мен. Пък и не винаги се отдалечавам. Понякога е забавно просто да пояздиш край фургоните и да си поговориш с хората.

Санса много добре знаеше що за хора бяха тези, с които Аря обичаше да си говори: скуайъри, коняри и слугинчета, старци и голи дечица, свободни конници с груби езици и съмнителен произход. Аря можеше да се сприятели с всеки. Този Мика беше най-тежкият случай. Момче на един касапин, тринайсетгодишен и див, спеше във фургона с месото и вонеше като дръвника за клане. Само от външността му на Санса й прилошаваше, но Аря, изглежда, предпочиташе неговата компания пред нейната.

Търпението й взе да се изчерпва.

— Трябва да дойдеш с мен — твърдо заяви тя на сестра си. — Не можеш да откажеш на кралицата. Септа Мордейн ще те чака.

Аря не й обърна внимание и дръпна силно с чесалото. Нимерия изръмжа и отскочи настрани.

— Ела веднага!

— Ще ни черпят с лимонов кейк и чай — продължи Санса с цялото благоразумие на изтънчена дама. Лейди се отри в крака й. Санса я почеса между ушите, както обичаше, и Лейди клекна до нея и загледа Аря и Нимерия. — Защо толкова държиш да яздиш онзи миризлив стар кон и цялата да се натъртиш и изпотиш, след като можеш да се изтегнеш на възглавнички и да си похапваш кекс с кралицата?

— Не я харесвам кралицата — подхвърли разсеяно Аря. Санса ахна, слисана, че дори Аря може да си позволи да каже такова нещо, но сестра й продължи да дрънка. — Пък и тя няма да ми позволи да взема Нимерия. — Пъхна чесалото зад колана си и запристъпва към Нимерия. Вълчицата я загледа нащрек.