Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Фэнтези » Игра на тронове [A Game of Thrones - bg]
Игра на тронове [A Game of Thrones - bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Игра на тронове [A Game of Thrones - bg]

Электронная книга - «Игра на тронове [A Game of Thrones - bg]». Краткое содержание книги:

С шеметния си бяг от скована в жесток студ страна към земи на вечно лято и охолно безгрижие, „Игра на тронове“ е сказание за владетели и владетелки, воини и чародеи, наемни убийци и незаконородени претенденти за власт, появили се във времена на мрачни поличби. Тук странна войнствена орда се сражава с мечове, изковани от невиждан от човека метал, жестоко дивашко племе сее безумие сред хората, свиреп млад принц от кръвта на дракона разменя сестра си, за да си върне трона, едно дете се губи в сумрака между живота и смъртта и една решена на всичко жена предприема опасно пътуване, за да защити това, което й е скъпо. Сред заговори и коварства, трагедии и вероломство, победи и насилия, съюзници и врагове, съдбата на Старките виси на косъм и всяка от страните се бори за победа в най-смъртоносния конфликт: Играта на тронове.
1 ... 55 56 57 58 59 60 61 62 63 ... 70
Перейти на страницу:

— В кралската къща на колела няма място за вълк — каза Санса. — И освен това знаеш много добре, че принцеса Мирцела се бои от тях.

— Мирцела е бебе. — Аря сграбчи Нимерия за врата, но в момента, в който измъкна чесалото, вълчицата се дръпна от ръцете й и побягна. Обезсърчена, Аря хвърли чесалото на земята и извика: — Лош вълк!

Санса се усмихна, без да иска. Веднъж кучкарят й бе казал, че всяко животно с времето възприема нрава на господаря си. Наведе се и прегърна с обич своята Лейди. Лейди я близна по бузата и Санса се изкикоти. Аря чу и се извърна ядосана.

— Не ме интересува какво казваш, отивам да яздя.

Дългото й конско лице се стегна упорито, което значеше, че пак е решила да направи нещо на своя глава.

— Боговете са ми свидетели, Аря, понякога се държиш толкова детински — подвикна й Санса. — Тогава ще отида сама. Дори така ще е още по-добре. Двете с Лейди ще изядем всичкия лимонов кекс и ще си прекараме много по-добре без теб.

И се обърна да се връща. Аря извика зад гърба й:

— Те и Лейди няма да ти разрешат да вземеш. — И докато Санса намисли какво да й отговори, беше хукнала да гони Нимерия по реката.

Сама и унизена, Санса тръгна по дългата пътека към хана, където знаеше, че ще я чака септа Мордейн. Лейди пристъпваше до нея. Едва не заплака. Нищичко друго не искаше, освен нещата да са хубави и прелестни, като в песните. Защо не можеше Аря да бъде сладичка, нежна и мила като принцеса Мирцела? Щеше да си я харесва, ако беше такава.

Санса така и не можеше да проумее как е възможно две сестри, родени само с две години разлика, да са толкова различни. Колко по-лесно щеше да е, ако Аря беше копеле като Джон. Ами че тя дори приличаше на Джон, с дългото лице и кафявата коса на Старките, и нищичко не беше взела от лейди майка им, нито в лицето, нито в цветовете. А майката на Джон била от простите, както разправяха. Веднъж като малка Санса дори беше попитала мама да не би тук да има някаква грешка. Сигурно гръмкините са откраднали истинската й сестра и са я подменили. Но майка й тогава само се засмя. Не, каза й тя, Аря си е нейна дъщеря и пълноправна сестра на Санса, кръв от тяхната кръв. Санса не можеше да намери обяснение защо майка й ще лъже за такова нещо и затова реши, че трябва да е вярно.

Но щом приближи до средата на лагера, набързо забрави за унинието си. Около кралската къща на колела се беше струпала тълпа. Санса чу възбудени гласове, бръмчащи като рой пчели. Видя, че вратите са широко отворени и че кралицата стои горе на дървените стъпала и се усмихва на някого сред множеството долу. Чу думите й:

— Съветът ни оказва голяма чест, господа.

— Какво става? — попита тя един от скуайърите наблизо, когото познаваше.

— Съветът е пратил конници от Кралски чертог да ни придружат през останалата част от пътя — обясни той. — Почетна охрана за краля.

Изгаряйки от нетърпение да види сама, Санса остави Лейди да й отвори път. Хората се заотдръпваха припряно пред вълчището. Щом се приближи, видя двама рицари, коленичили пред кралицата, в толкова изящно и пищно снаряжение, че чак примигна.

Единият рицар носеше възхитителна люспеста броня, която блестеше като поле с наскоро паднал сняг в слънчев зимен ден, със сребърни инкрустации и токи, които святкаха на слънцето. Когато свали шлема си, Санса видя, че е стар мъж с бяла като бронята му коса, но въпреки това изглеждаше силен и изящен. На раменете му висеше чисто белият плащ на кралската гвардия.

Спътникът му се оказа двадесетгодишен младеж, с броня от стоманени плочки в горско зелен цвят. Беше най-красивият мъж, на който очите на Санса се бяха спирали. Висок и широкоплещест, с катраненочерна коса, която падаше до раменете му и ограждаше гладко обръснато лице и весели зелени очи, зелени като бронята му. Под мишницата си държеше шлем с еленови рога, чиято великолепна лицева решетка сияеше златна.

Отначало Санса не забеляза третия новодошъл. Той не коленичи като другите двама. Стоеше отстрани до конете — мършав и мрачен човек, който мълчаливо наблюдаваше ставащото. Лицето му беше пъпчиво и безбрадо, с хлътнали очи и измършавели бузи. Въпреки че не изглеждаше стар, от косата му бяха останали само по няколко косъма над ушите, но ги беше пуснал дълги като жена. Бронята му беше плетена, от сиви железни халки, върху пластове щавена кожа, без никаква украса и подсказваща за дълготрайна употреба. Над дясното му рамо се виждаше мръсната ръкохватка на привързан на гърба меч — голям двуръчен меч, който не можеше да се носи на кръста.

1 ... 55 56 57 58 59 60 61 62 63 ... 70
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)