Непознатата от Ямайка
- Автор: Каултър Катрин
- Серия: The Bride #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Минчо Бенов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Непознатата от Ямайка». Краткое содержание книги:
Хората казват, че тя има трима любовника. Деветнадесетгодишната англичанка София Стантон-Гревил е изпратена след смъртта на родителите си при жестокия си чичо в Ямайка. Тя е свикнала да командва мъжете и да ги върти на малкото си пръстче и смята да прибави Райдър към списъка си.
Софи видя Райдър как се хвърля към отсрещната страна на леглото си и как се оплита в мрежата. Той се стовари тежко на пода, оплетен в дългата десетки ярдове москитова мрежа.
Томас затича да заобиколи леглото. Дишаше тежко. Дори и не я погледна, бе зает с Райдър.
— Томас!
Той се извъртя към нея и тя видя изкривеното му от омраза лице.
— Томас, прострелях те аз, а не Райдър! Какво има, да не те е страх от мен? Копеле гадно, наистина те е страх от мен, от едно момиче, на половината на ръста ти. Страхливец, жалък хленчещ страхливец! Защо уби вуйчо ми? Мамеше те, а? Правеше те смешен.
Томас обезумя. Трепереше и размахваше ножа нагоре-надолу, сякаш се чеше въздуха около себе си.
— Знам, че ти ме застреля, кучко шибана! Като го убия, ще се разправя и с теб. Първо ще се позабавлявам, а после ще те накарам да се молиш за живота си. На колене, курво малка, на колене пред мен… Ще има да просиш пощада. — Томас бе забравил Райдър, сега дебнеше нея.
Софи нямаше време да си задава въпроси относно разумността на постъпката си. Ако Райдър не побързаше да се освободи, съвсем скоро тя щеше да се окаже в сериозно затруднение. Тя заобиколи един плетен стол и го бутна към Томас.
Всеки нерв в тялото й трептеше като струна. Изпитваше страх, ужас и странно, вълнение пред опасността. Тя погледна омразната мутра и очите й проблеснаха.
— Копеле страхливо! — подигра го Софи. След това, много бързо, тя заобиколи стола и като погледна зад гърба на Томас, изкрещя: — Давай, Райдър, виж му сметката!
Томас се извъртя, за да посрещне новия нападател, който бе мъж, а следователно и по-опасен. Това беше грешка.
Софи се спусна зад него и стовари тежката керамична кана върху главата му. Тя се разби в черепа му. Томас изохка тихичко и се свлече на пода. Ножът падна от ръката му и изтрополи на пода. Дългото сребристо острие зловещо проблясваше на бледата светлина в спалнята.
Райдър най-сетне се измъкна от мрежата и се изправи. Той отиде до Томас, коленичи и провери пулса му.
— Добре го фрасна — каза той, без да откъсва очи от Томас. — Простреляла си го. Ето, виж тук, ребрата. Сигурно още го боли. — Райдър вдигна очи към нея. Тя стоеше притихнала като камък, увита в една от своите широки бели нощници, косата й падаше на вълни по гърба й, лицето й бе по-бяло и от дантелата на нощницата й. Все още държеше дръжката на счупената кана. Вкопчила се бе в нея като в амулет.
— Благодаря ти, Софи — каза Райдър и бавно се изправи.
Тя рязко си пое дъх. Райдър бе гол и изглежда не съзнаваше това. Той отиде до лампата и я запали. Обърна се с лице към нея и в същия момент Самюъл, Мери, Емил, Коко, Джеймс и още няколко души от прислугата се втурнаха в стаята. Коко веднага припадна. За щастие Емил я улови и я положи на леглото на Райдър.
— Бременна е — обясни той и сви рамене.
Райдър се усмихна и вдигна ръка.
— Всичко е наред. Тоя на пода е Томас. Беше дошъл да ме убие. Най-малкото, бях първи в списъка му. Софи ме спаси.
— Райдър — с пресилен смях се обади Емил, — радвам се, че всичко свърши и двамата сте добре. Софи те е спасила? Тя винаги е била смело момиче и всеки, дръзнал да нападне някой, който й е скъп, си е навличал нейния гняв. Но, скъпи приятелю, ти си както майка те е родила. За втори път демонстрираш адамовия си костюм.
— Наистина — отвлечено каза Райдър. Той отиде до един стол и се намъкна в халата си. — Толкова е горещо, знаеш… Софи, добре ли си?
Тя все още не бе проронила и думичка. Всъщност не бе помръднала и на сантиметър дори. Райдър се приближи до нея и лекичко докосна бузата й с пръсти.
— Добре ли си?
— Софи!
Викът бе на Джеръми, който разблъска останалите и като се провря в стаята, тромаво изтича към сестра си.
Тогава тя се оживи и го притисна към себе си, поглаждаше разрешената му коса и много тихо и спокойно му говореше:
— Добре съм, любов, добре съм. Райдър също е добре. Томас обаче, не е. Това е страхотно, нали Джеръми? Край на грубияните. Вече няма кой да ни причинява болка, и на нас, и на другите. Никакви Томасовци вече.
— За нещастие светът гъмжи от такива като него — обади се Райдър. — Но сега поне са с един по-малко. Емил, какво ще кажеш да го занесем в мангровите блата и да го оставим на крокодилите. На мен този идея много ми харесва.
— И на мен — потвърди Емил.
— Трябва да известим Шърман Коул — намеси се Самюъл. — Сега сигурно ще повярва, че Томас е убил Бърджис.
— Предполагам, че си прав — Райдър изглеждаше опечален. — Може би двамата с Емил можем да го закараме до Монтегю Бей. Може пък да стане някакъв инцидент по пътя. Точно когато минаваме покрай…