![Стълба към небето [Heaven's Reach - bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/9/2/2/8/stlba-km-nebeto-heaven-s-reach-bg-download.jpg)
Стълба към небето [Heaven's Reach - bg]
- Автор: Брин Дэвид
- Серия: Ъплифт #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Космическая фантастика
Электронная книга - «Стълба към небето [Heaven's Reach - bg]». Краткое содержание книги:
Дейвид Брин е създал галактическа панорама на чудеса и мъдрост, прозрения и приключения — и разкрива загадки, които може би лежат в сърцето на вселената.
— Може и така да с-с-се каже. Обвивката обхваща приблизително трийсет астрона или една трилионна част от кубичен парсек.
Очните стълбчета на Хък се усукаха в жест, равносилен на весело свиване на рамене.
— А стига бе! Не съм сигурна какво означава това, но ще ти кажа за какво ми напомня. Прилича на бодливата броня на пустинна мида!
— Външният вид може да е измамен — отвърна Тш'т. — Тази обвивка е достатъчно мека, за да я разрежеш с дървена лъжица. Топи с-с-се като лед от дъха ти. С-с-средната й плътност е като на облак в с-с-снежна виелица.
„Не ми звучи много страшно“, помислих си аз, но забелязах уплашеното изражение на Сара Куулън. Тя се намръщи и плъзна поглед от инфоекраните към главния дисплей и после към Тш'т.
— Инфрачервените… ремисионните профили… Да не би да искаш да кажеш, че в това нещо наистина има…
Тя замълча, неспособна да довърши изречението. Делфинът се подсмихна.
— Точно така. В с-с-сърцето на тази мека обвивка има звезда. Вътре в тази измамна отровна с-с-снежинка. Добре дошли, скъпи джиджоски приятели. Добре дошли в Многоизмерния свят.
Ларк
Не усещаше студ. Не точно. Въпреки че би трябвало.
Влажна мъгла обгърна Ларк, докато отвсякъде го притискаха мембрани, свили тялото му надве, с колене, притиснати до брадичката.
Чувстваше се така, все едно са го върнали обратно в майчината му утроба.
Скоро откри и друго сходство с това състояние. Вече не дишаше.
Всъщност, устата му беше плътно затворена и двете му ноздри бяха запушени. Ритмичното надигане на гърдите му, тихата въздишка на сладкия въздух, тези осезаеми елементи на обичайния фон на живота… отсъстваха!
Когато го осъзна, едва не загуби ума си от паника. Пред очите му заплува червена мъгла и той се насили да се съпротивлява. Макар че отначало тялото му като че ли не му се подчиняваше, Ларк го насили да се опита да вдиша… и не постигна нищо.
Отново опита, като напрегна с всички сили диафрагмата и гръдния си кош. Гърбът му мъчително се изви и най-после през едната му ноздра проникна тънка струйка газ — навярно само няколко молекули…
… но с ужасна миризма!
Внезапно го обзе мощен пристъп на гадене и Ларк се опита да не повърне.
За щастие стомахът му бе празен — почти не беше ял от дни наред. Крайниците му омекнаха като под влияние на наркотик и когато пристъпът скоро отмина, той се изпълни с вцепенена отпуснатост.
Ларк научи ценен урок.
„Следващия път, когато се окажеш свит в ембрионално положение, натъпкан в някакъв смрадлив чувал и загубил инстинкта да дишаш, не прави нищо. Просто следвай течението.“
Той провери пулса си и установи, че поне сърцето му продължава да тупти. Упоритото парене в синусите му — отвратително познато зловоние, беше достатъчно, за да му показва, че животът продължава, колкото и да е мъчителен.
Ларк завъртя глава, за да се огледа наоколо и скоро забеляза, че „чувалът“, в който бе натикан, е само един от множеството, носещи се из много по-обширно пространство. В повечето имаше едри, конични джофури — заострени купчини мазни пръстени, които слабо пулсираха, докато най-долните им двигателни сегменти напразно подритваха, без да могат да се опрат на твърда повърхност. Някои от съществата изглеждаха цели, но други очевидно бяха разделени на по-малки купчини или дори на отделни пръстени.
От всеки чувал излизаха възлести кабели, които напомняха на пулсиращите пипала на мулк-паяк. Всъщност, такъв кабел минаваше през прозрачната стена на собствената му клетка, увиваше се около левия му крак и накрая изчезваше във вътрешната страна на бедрото, точно под слабините му.
Гледката отново го изпълни с паника, която този път преодоля с помощта на най-доброто си средство — познанията си на учен. Джиджо можеше и да е затънтен свят, лишен от интелектуалните възможности на Петте галактики, но в хартиените книги все пак се съдържаше много информация.
„Използвай каквото знаеш. Мисли!“
Добре.
Първо… кабелът изглежда бе свързан с бедрената му артерия. Навярно се хранеше с неговата кръв, като някаква космическа пиявица от безвкусен фантастичен филм отпреди контакта. Но тази ужасяваща идея изглеждаше глупава и Ларк подозираше, че истината е съвсем друга.
„Животоподдържаща система. Нося се в отровна атмосфера, затова те не могат да ми позволят да дишам, ям или пия. Трябва да вкарват кислород и хранителни вещества направо в кръвта ми.“
Които и да бяха тези „те“.
Що се отнасяше до олюляващите се мембрани, Ларк беше работил достатъчно време извън кабинета си, за да познае чувалите за проби, още щом ги види. Въпреки че не можеше да се засмее, това му помогна да погледне положението от иронична перспектива. По време на кариерата си като естествоизпитател той бе уловил повече от достатъчно безпомощни същества, за да анализира сложните взаимовръзки между джиджоските форми на живот.