Венчило с дявола
- Автор: Гарууд Джули
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диана Кутева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Венчило с дявола». Краткое содержание книги:
— Моля те, подръж за малко.
— Какво е това, господарко? — попита Гейвин и подуши.
— Нещо, което ще помогне на Ангъс да заспи. Освен това ще облекчи и болката му.
— Но той вече спи.
Джейми не разпозна гласа, но усети, че бе изпълнен с гняв и раздразнение.
— Да, той спи — промърмори друг от войниците. — Всеки може да го види.
— Той не спи — възрази Джейми, опитвайки се да запази търпение. Знаеше, че трябва да бъде спокойна, ако иска да помогне на ранения.
— Тогава защо не говори и не си отваря очите?
— Защото го боли твърде много — Отвърна Джейми. — Алек, ще повдигнеш ли главата му, за да може да го изпие по-лесно?
Алек бе единственият, който не се бе опитал да й се противопостави. Той приближи до масата и повдигна главата на Ангъс. Джейми се наведе над приятеля на съпруга си, обхвана лицето му с ръце и заговори:
— Ангъс, отвори очи и ме погледни.
Трябваше да го повтори три пъти, преди воинът да се подчини.
Смаян шепот се понесе над масата. Сякаш всички неверници най-сетне се убедиха.
— Ангъс, трябва да изпиеш това — нареди Джейми. — Ще облекчи болката ти. — Не отдръпна чашата, докато болният не отпи голяма глътка. Младата жена доволно въздъхна.
— След минута-две лекарството ще подейства.
Алек й се усмихваше.
— Той все още може да получи треска и да умре — прошепна тя, страхувайки се да не им е дала твърде много надежда.
— Няма да посмее!
— Нима да посмее ли? — Не и след като му се разкрещя така — отвърна Алек. Джейми усети, че се изчервява.
— Трябваше да повиша глас, за да го накарам да ме чуе и да ми се подчини.
— Мисля, че вече спи — намеси се Гейвин.
— Сега ще видим — каза Джейми, надвеси се отново над Ангъс и повдигна лицето му.
— Поотпусна ли те?
Воинът бавно отвори очи. Джейми видя, че лекарството е започнало да действа, тъй като те бяха замъглени. Лицето му също бе придобило отнесено изражение.
— На небето ли съм? — прошепна Ангъс. — Ти моят ангел ли си?
— Не, Ангъс — усмихна се Джейми. — Все още си в Шотландия.
Ужас пробягна по лицето на ранения.
— Мили Боже, май наистина не съм на небето. Сигурно съм в Ада. Сигурно дяволът си играе някоя жестока игра с мен. Приличаш на ангел, но говориш като… англичанка.
Последните му думи заглъхнаха и той потръпна. Джейми се наведе към лявото му ухо, толкова близо, сякаш го целуваше, и прошепна на келтски:
— Успокой се, приятелю. Ти си в безопасност, в ръцете на шотландци! Представяй си следващата си битка с англичаните, ако това ще те накара да се чувстваш по-добре, но не говори. Остави на лекарството да те приспи.
Мекият изговор, с който изрече думите, прозвуча ужасно в собствените й уши. Ала Ангъс бе твърде замаян, за да разбере. Лицето му се отпусна и той затвори очи.
Джейми си помисли, че сигурно брои английските рицари, които ще убие.
— Какво му казахте, милейди? — попита един воин и надникна над рамото й.
— Казах му, че е прекалено твърдоглав, за да умре — отвърна Джейми и изискано сви рамене.
Гейвин бе озадачен.
— Но откъде знаете, че е твърдоглав?
— Той е шотландец!
Гейвин погледна към Алек, за да види дали да се обиди, или развесели. Алек се усмихваше. Гейвин си каза, че господарката му само се е пошегувала. Намръщи се, питайки се колко ли време ще му трябва, за да разбере тази необикновена англичанка. Сладкият й глас бе не по-малко измамен от външния й вид. Изглеждаше толкова малко и крехко създание. Върхът на главата й едва достигаше рамото на съпруга й. А този дрезгав глас можеше да го накара да изпълни всяка нейна молба.
— Аз също искам да ти помогна.
Беше Елизабет. Тя бе застанала от другата страна на масата, втренчена в лицето на Джейми. Русокосата жена все още изглеждаше уплашена, но едновременно с това и изпълнена с решителност. Джейми й се усмихна и тя плахо отвърна на усмивката й.
— Ангъс е мой съпруг. Ще направя всичко, което ми кажеш.
— Ще ти бъда много благодарна — рече Джейми. — Намокри тази кърпа и я постави на челото му.
Джейми измъкна трите чорапа от джоба си и пъхна в единия дървената летва, която Гейвин бе донесъл. Преди да свърши, един от воините бе покрил втората летва.
Ръцете й трепереха, тъй като най-ужасната работа все още предстоеше, но не биваше да я отлага повече.
— В Англия, за да приспиш някого, се използва кърпа, напоена със специална отвара за сън — рече Джейми, — но аз не вярвам много на това. Надявам се, че Ангъс няма да се събуди.
— Щеше ли да спи по-добре, ако бе използвала напоена кърпа? — попита един от мъжете.
— О, да — отвърна младата жена, — но може и да не се събуди. Доста често се случва. Не си струва да се рискува. Алек? Ще трябва да ми помогнеш! Нямам достатъчно сила! Гейвин, ще имам нужда от дълги ивици ленено платно, с които да пристегна двете дървени ленти!