Венчило с дявола
- Автор: Гарууд Джули
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диана Кутева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Венчило с дявола». Краткое содержание книги:
Джейми не обърна внимание на въпроса му, а вместо това попита:
— Защо не излезете да го потърсите?
— В момента част от хората ми претърсват хълмовете — отвърна Алек.
— Е, и на сутринта ще намерят тялото му — предрече Гейвин.
— Гейвин, сигурна съм, че не искаш да бъдеш груб и невнимателен. Трябва да вярваш, че приятелят ти е добре.
— Трябва ли?
— Всички трябва да го вярват — твърдо рече младата жена и обиколи с поглед присъстващите. — Човек винаги трябва да се надява.
Алек прикри усмивката си. Съпругата му бе дошла едва преди час в дома му и вече започваше да дава заповеди.
— Ще бъде измамна надежда — отсече той. — И не е нужно да се ядосваш толкова, съпруго моя.
Даде знак на останалите воини и всички започнаха да говорят в един глас, изказвайки предположения какво може да е сполетяло Ангъс. Бяха единодушни в едно — че е мъртъв.
През останалата част от вечерта Джейми остана мълчалива. Едит и Ани също не проговориха. През цялото време гледаха и чиниите си.
Алек докосна ръката й. Тя го погледна и видя, че й предлага къс овнешко.
— Не, благодаря.
— Ще го изядеш.
— Няма.
Той удивено повдигна вежди. Тя спореше с него пред хората му. Немислимо!
— Не искам месо, но ти благодаря, че ми предложи.
— Ще го наядеш — нареди Алек. — Ти си слаба и трябва да възстановиш силите си.
— Аз съм достатъчно силна — прошепна Джейми. — Алек, не мога да ям овнешко. Само от миризмата му ми се повдига. Всичко останало е много вкусно и аз ядох достатъчно. Не мога да хапна нищо повече.
— Тогава върви да се изкъпеш. — Видя умората в очите й и се намръщи. — Скоро ще се стъмни. Достатъчно си се намръзнала. Трябва да се затоплиш.
— А ти?
— Не — засмя се съпругът й. — Ние шотландците сме направени от по-здрав материал.
И тя се засмя. Мелодичният звук привлече вниманието на околните.
— Връщаш ми!
Той не каза нищо.
— Къде ще спя, Алек?
— С мен. — Тонът му не оставяше място за спор.
— Но къде? Зад преградата ли, Алек, или в някоя от стаите на горния етаж?
Обърна се, за да погледне към балкона, и мигновено замръзна. Мили Боже, не можеше да повярва на очите си!
Стана и се изправи с лице към стените от двете страни на входа, водещ към спалните. Навсякъде — оръжия. Висяха закачени от горе до долу. Цял арсенал от оръжия! Ала не това я бе приковало на място, а мечът, закачен в средата.
Великолепен! Червени и зелени скъпоценни камъни украсяваха дръжката му, а дългото му острие блестеше зловещо. Остана загледана дълго в него, преди да насочи поглед към останалите оръжия. Още пет меча, боздугани, големи заоблени тояги, копия…
О, как ли й се е подигравал, когато тя му предложи да похарчи с труд спестените си шилинги, за да му купи меч! Чувстваше се толкова засрамена от собствената си наивност, че не смееше да погледне към съпруга си.
— Гейвин, тези оръжия са на моя съпруг, нали?
— Да — кимна Гейвин и погледна към Алек, за да види дали е забелязал, че гласът й трепери, а бузите и са пламнали. Гейвин си каза, че това е доста странно. По време на вечерята новата му господарка се бе държала плахо, почти покорно. Едва ли бе казала повече от една-две думи.
Алек наблюдаваше жена си. Лицето му бавно се озаряваше от усмивка.
Ръцете й бяха сложени на кръста и тя дори имаше смелостта да му се мръщи. Гейвин бе слисан. Уж срамежлива, но как само виолетовите й очи потъмняваха от гняв! В момента лейди Кинкейд съвсем не изглеждаше покорна и плаха. По-скоро готова за схватка. С Алек! Нима не знаеше колко е избухлив съпругът й? Гейвин реши, че навярно не знае, иначе никога не би се осмелила да го предизвиква така дръзко.
— Гейвин? В Англия нещо, което принадлежи на съпруга, принадлежи и на съпругата. Това важи ли и в Шотландия?
Докато задаваше въпроса си, не откъсваше поглед от Алек.
— Важи. Защо питате, милейди? Има ли нещо, което специално бихте искали?
— Да.
— И какво е то? — изненадано повдигна вежди Гейвин.
— Меча.
— Един меч ли, милейди?
— Говоря за меча, който е закачен в средата на онази стена. Искам точно този.
В залата се разнесоха смаяни възклицания. Устата на Гейвин остана отворена. Сетне той заби поглед в масата. Знаеше, че всички бяха чули разговора и изглеждаха не по-малко смаяни от него.
— Но това е любимият меч на нашия леърд. Сигурно…
Смехът на Алек прекъсна обяснението му.
— Една съпруга не би могла да повдигне онзи меч — заяви той. Няма толкова силна жена, да не говорим пък за тази, която дори не може да яде овнешко.
Един дълъг миг Джейми остана мълчалива.
— А имате ли кинжали, които една жена би могла да повдигне с жалката си сила? — най-сетне попита тя и сладко се усмихна.