Венчило с дявола
- Автор: Гарууд Джули
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диана Кутева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Венчило с дявола». Краткое содержание книги:
— Искам да ви благодаря, господарке.
— Няма да има нужда да будиш Едит и Ани — увери я Джейми.
— Не, няма да ги будя — усмихна се Елизабет и се обърна, за да си тръгне, но промени решението си. — Когато се роди синът ми, ще носи името на баща си.
— Кога се очаква щастливото събитие?
— След шест месеца. Ако е момиче…
— Да?
— Бих искала да го нарека на вас, милейди.
Да имаше сили, Джейми щеше да се засмее, но бе безкрайно уморена и затова успя само вяло да се усмихне.
— Чу ли обещанието й, Алек? Изглежда Елизабет не смята, че Джейми е мъжко име. Какво ще кажеш?
Елизабет се усмихна на Алек, видя лекото му кимване и рече:
— Джейми?! Аз мислех, че името ви е Джейн, милейди.
Алек се засмя. Елизабет стисна ръката на господарката си, за да покаже, че само се е пошегувала и побърза да излезе заедно с Маркъс.
— Този мъж усмихва ли се някога? — обърна се Джейми към съпруга си, когато останаха сами.
— Кой?
— Маркъс.
— Не, не се усмихва, Джейми.
— Той никак не ме харесва.
— Да, така е.
Джейми му хвърли недоволен поглед, а след това разбърка още една смес, която предпазваше от треска. Приближи към леглото, но тогава една мисъл внезапно я сепна: тя не бе огледала долната част от тялото на Ангъс, за да провери дали няма и други рани. Реши да остави тази работа на Алек.
— Няма нищо — обяви той.
Ала облекчението й не продължи дълго. Когато отвори очи, съпругът й стоеше близо до нея и я гледаше с усмивка.
— Ти се изчерви, съпруга моя. — Гласът му бе мек и в него се прокрадваха шеговити нотки. — Ако имаше и други рани, какво щеше да правиш?
— Ще ги почистя и превържа, разбира се — отвърна Джейми. — И вероятно пак ще се изчервя. Не бива да забравяш, Алек, че аз все пак съм само една обикновена жена.
Млъкна и зачака той да й възрази.
— Да, така е.
Начинът, по която я гледаше, я накара да се изчерви още повече. Какво му ставаше? Струваше й се, че иска да й каже още нещо, но не смее.
— Грозна ли съм, съпруже мой? Знам, че в момента едва ли съм много привлекателна.
— Ти никога няма да бъдеш грозна — отвърна Алек и отметна кичур коса от лицето й. Нежният жест я накара да изтръпне. — Но наистина в момента не си много привлекателна.
Джейми не знаеше как да приеме забележката му. Той й се усмихваше и тя реши, че не иска да я обиди. Или пък искаше? Този мъж имаше доста странно чувство за хумор.
Колкото по-дълго я гледаше, толкова по-нервна се чувстваше.
— Ето, погрижи се Ангъс да го изпие!
— През последните няколко часа раздаваш заповеди наляво и надясно, сякаш командваш войска на бойното поле, Джейми. А сега си толкова срамежлива. Каква е причината за тази промяна?
— Ти. Ти ме караш да се чувствам така, когато ме гледаш по този начин.
— Добре е да го знам.
— Не, със сигурност не е — промърмори младата жена. Грабна чашата от ръката му, отиде до Ангъс и леко го побутна. После внимателно поднесе чашата към устните му и търпеливо го изчака да я изпие.
— Искам да носиш моите цветове, съпруга моя!
— Защо?
— Защото ми принадлежиш.
— Ще облека дреха в твоите цветове, когато се убедя, че сърцето ми принадлежи на теб, Кинкейд! Нито ден по-рано!
— Мога да ти заповядам…
— Но няма да го направиш.
Той се усмихна. Все пак неговата малка и нежна съпруга вече бе започнала да го разбира. Но той също вече знаеше нещичко за нея — тя все още не осъзнаваше, че сърцето й се е отворило за него. Ала Алек искаше сама да си го признае.
— Наистина ли мислеше това, което каза на Елизабет? Че щеше да стоиш до мен, ако бях ранен?
— Разбира се — отвърна тя и добави, без да се обръща: — Не е нужно да се усмихваш толкова самодоволно, Алек. Всяка съпруга би стояла до мъжа си. Това е нейно задължение.
— А ти винаги ли ще изпълняваш задълженията си?
— Да.
— Давам ти две седмици, Джейми! И обличаш моите цветове!
Докато я гледаше внезапно го осени истината — той искаше тя да го харесва! Нещо повече, искаше да го обича! Нищо, че той бе твърдо решен да не я обича. Причината бе съвсем проста: един воин не обича съпругата си — той я притежава. За това също си имаше основателна причина: любовта винаги усложнява отношенията между един мъж и една жена, а освен това щеше да му попречи да изпълнява задълженията си като леърд. Не, той никога нямаше да обича Джейми! Но да бъде проклет, ако не я накара тя да го обикне! В най-скоро време!
— Две седмици!
— Много си самонадеян, съпруже мой.
— Не е зле да го знаеш.
Алек излезе от залата, преди тя да успее да сподави смеха си и да му каже нещо по-язвително. Войниците му го очакваха на двора, за да узнаят как е раненият им приятел. Няколкостотин мъже бяха дошли да бдят над Ангъс. Нямаше да си вървят, докато всеки от тях не влезе в замъка, за да види приятеля си. Това бе тяхно право и Алек не можеше да им забрани.