Венчило с дявола
- Автор: Гарууд Джули
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диана Кутева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Венчило с дявола». Краткое содержание книги:
Джейми нахлузи третия чорап около подутата ръка на Ангъс, отряза пет дупки отпред и промуши през тях пръстите му. Всеки път, когато докосваше ръката, хвърляше бърз тревожен поглед към ранения, за да провери дали не се е събудил.
— Алек, дръж ръката му! Гейвин, ти хвани горната част — нареди тя. Дърпай, но бавно, моля те, докато намествам костта. Елизабет, по-добре се обърни. Не искам да гледаш това.
Джейми пое дълбоко дъх и промърмори:
— Как мразя тази част от работата. Сега!
Трябваха й три опита, докато най-сетне остана доволна от свършеното — двете счупени кости бяха наместени точно. Младата жена пъхна едната летва под ръката, а втората сложи отгоре. Алек ги прихвана здраво, докато тя сръчно намотаваше ленените ивици около тях. Накрая ръката на Ангъс се оказа здраво превързана и неподвижна.
— Най-лошото свърши — облекчено въздъхна Джейми.
— Ами раната на гърдите му, милейди — напомни й свещеникът. Закашля се силно и мъчително и добави: — Струва ми се, че е доста дълбока.
— Изглежда по-зле, отколкото е — увери го младата жена.
Всеобщата въздишка я накара да се усмихне. Когато поиска още свещи, едва не ослепя — от всички страни й подаваха по една.
Джейми помоли за още една чаша с топла вода. Отвори друго от своите бурканчета, изсипа малко оранжев прах и подаде течността на свещеника. Той смаяно я изгледа.
— Изпийте това, отче. Ще излекува кашлицата ви!
Свещеникът загуби дар слово. Нейната загриженост го удиви. Отпи голяма глътка и се намръщи.
— Докрай, отче — настоя младата жена.
Подобно на малко дете, той се поколеба за миг, но сетне се подчини.
Джейми се зае с раната на гърдите, която бе покрита с прах и засъхнала кръв. Работеше много внимателно, тъй като и от личен опит, и от наставленията на майка си помнеше колко опасна може да бъде замърсената рана. След като я почисти, Джейми взе иглата и конеца, за да я зашие.
Алек бе заповядал да донесат легло. Знаеше, че съпругата му ще иска да бъде близо до болния, а къщата на Ангъс бе доста отдалечена.
През цялото време Елизабет не бе проговорила отново. Тя стоеше срещу Джейми и наблюдаваше всяко нейно движение.
Джейми почти не й обръщаше внимание. Бе прекарала надвесена над ранения толкова дълго, че когато се изправи, остра болка прониза гърба й и тя изохка. Олюля се, но в същия миг десетина ръце се протегнаха, за да я подкрепят.
— Елизабет, моля те, помогни ми да превържем гърдите — рече Джейми и уморено се усмихна на разтревожената жена.
Елизабет с готовност се съгласи и след като двете привършиха, Алек отнесе приятеля си до леглото.
— Когато се събуди, ще бъде луд от болка — предупреди Джейми. — Ще имаш истински звяр в ръцете си, Елизабет.
— Ще се събуди ли?
— Да, ще се събуди — кимна Джейми.
Тя остави Елизабет да завие съпруга си и я попита:
— Къде отидоха Едит и Ани?
— Да спят — отвърна Елизабет и нежно погали с ръка подутото чело на Ангъс. Любящият й жест показваше колко много държи на него. — Трябва да ги събудя, когато… Ангъс умре.
Джейми объркано стрелна с поглед Алек. В този миг се чу шумното хъркане на отец Мърдок. Старецът се бе отпуснал в един стол близо до масата.
— О, Боже! — ахна Джейми. — Забравих да го предупредя, че лекарството ще го приспи.
— Той може да спи и тук — заяви Алек, обърна се към жената на Ангъс и добави: — Елизабет, върви да си починеш малко. Двамата с Гейвин ще дежурим на смени до леглото на съпруга ти.
От унилото изражение на жената Джейми разбра, че никак не й се искаше да тръгва. Въпреки това тя кимна и се запъти към вратата. Дали подчинението към леърда изместваше всички други желания и задължения, дори и към съпруга?
— Алек, ако ти беше болен, аз със сигурност нямаше да се отделя от теб. Защо Елизабет да не може да спи тук? Може да използва някой от столовете или пък да се качи в една от стаите на горния етаж!
Елизабет се обърна.
Алек погледна първо едната, сетне другата жена и кимна.
— Върви и си вземи нещата. Ще спиш на една от стаите на горния етаж, Елизабет. Не бива да забравяш състоянието си. Ангъс ще се разгневи, ако се събуди и те види капнала от умора.
Елизабет официално се поклони.
— Благодаря ви, милорд.
— Маркъс? Придружи Елизабет до стаята й. Помогни й да пренесе нещата си.
Джейми се бе изправила до леглото, без да откъсва поглед от болния. Елизабет се приближи, поколеба се за миг, сетне се протегна и я докосна по ръката.