Венчило с дявола
- Автор: Гарууд Джули
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диана Кутева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Венчило с дявола». Краткое содержание книги:
Ангъс тъкмо се събуди, когато Джейми затвори очи. Тя бе коленичила на пода, а краката й бяха подвити под робата. Дългата й коса се стелеше по гърба й. Ангъс опита да помръдне пулсиращата си ръка и от устните му се изтръгна силен стон. Искаше да я разтрие, за да успокои парещата болка, но когато се опита да помръдне другата си ръка, усети, че някой го държи.
Отвори очи и я видя. Главата й почиваше до крака му. Не разбираше откъде го знае, но бе сигурен, че очите и са виолетови — блестящо, омагьосващо виолетово…
Ангъс си помисли, че тя спи, но когато се опита да издърпа ръката си от нейната, тя не му позволи.
Скоро залата се изпълни с войници. Приятелите му се усмихваха. Ангъс се опита да отвърне на поздравите им. Изпитваше ужасна болка, но по ведрите им лица разбра, че няма да умре. Навярно молитвите за последното причастие, които бе чул, се отнасяха за някой друг.
Алек и Гейвин стояха на входа. Алек гледаше жена си, а Гейвин наблюдаваше мъжете.
Воините изглеждаха зашеметени от това, на което бяха станали свидетели. Всички знаеха, че лейди Кинкейд е спасила приятеля им от смъртта, а немощната усмивка на Ангъс само потвърждаваше чудото. Залата бе почти пълна с мъже и когато един от тях коленичи и сведе глава, останалите го последваха, дори тези, които бяха още отвън.
Това бе знак за вярност. Но не заради Ангъс коленичиха воините. Ангъс им бе равен. Не биха коленичили пред него. В момента воините отдаваха своята вярност на лейди Кинкейд.
— Казах, че ще й трябва доста време, за да спечели доверието им — обърна се Гейвин към Алек. — Оказа се, че съм сгрешил. Беше й необходим по-малко от един ден.
Маркъс, придружаван от сестра си Едит, влезе последен. Двамата застанаха до Гейвин. Елизабет, която водеше Ани за ръка, се приближи към тях.
— Виждаш ли, Ани? Казах ти, че Ангъс е по-добре. Погледни как се усмихва — прошепна щастливата жена, сетне пусна момичето и се хвърли към съпруга си.
— Лейди Кинкейд спаси Ангъс — обърна се Гейвин към Маркъс. — Сега е време за радост, приятелю, не за ярост. Защо си толкова намръщен?
— Ангъс щеше да се оправи и без помощта на лейди Кинкейд. Това е Божията воля. Не е нейна заслугата.
Резкият му глас привлече вниманието на Алек.
— Ти май не приемаш съпругата ми, Маркъс?
Воинът поклати лава.
— Приемам я, защото е твоя съпруга, Алек, и винаги ще я защитавам, дори с цената на живота си. Но тя няма да спечели моето доверие толкова лесно.
Ани и Едит стояха до Маркъс и внимателно слушаха разговора. И двете бяха намръщени. Алек ги изгледа и сетне отново заговори:
— Всички вие ще я посрещнете радушно и ще се отнасяте с уважение към нея. Разбрахте ли ме?
Жените веднага кимнаха в знак на съгласие. Маркъс остана неподвижен.
— Толкова ли бързо забрави Хелън, Алек?
— Изминаха три години — подхвърли Гейвин.
— Не съм я забравил — заяви Кинкейд.
— Тогава защо…
— Аз се ожених, за да изпълня заповедта на моя крал, Маркъс, и ти дяволски добре го знаеш. Преди да обърнеш гръб на моята съпруга, добре запомни следното: Джейми също се омъжи за мен по заповед на своя крал. Тя не желаеше този брак, както и аз. Длъжни сте да я уважавате и почитате, задето с достойнство е изпълнила своя дълг.
— Наистина ли не е искала да се омъжи за теб? — попита Ани. В кафявите и очи се четеше искрено учудване.
Алек поклати глава.
— Единствената причина, поради която разговарям по този въпрос с теб, Ани, е тази, че Хелън бе твоя сестра. Джейми бе обещана на друг мъж. Защо ще иска да се омъжва за мен?
— Англичаните не харесват шотландците, както и ние не ги харесваме — вметна Гейвин.
— Твоята съпруга не знае колко е щастлива — свенливо промърмори Ани.
Алек се усмихна на искреността в гласа й. Тримата останаха да гледат втренчено след него. Той отиде до спящата си съпруга и нежно я вдигна на ръце. Притисна я силно до гърлите си.
Гейвин го бе последвал, за да заеме мястото край леглото на Ангъс.
— Питам се, Алек, колко ли време ще й трябва на твоята съпруга да ни приеме? — подхвърли той.
— Не много — предрече Алек. Закрачи към леглото си, но подвикна през рамо: — Скоро ще свикне, Гейвин. Ще видиш.
Единадесета глава
През първата седмица Джейми сложи началото на три войни.
Намеренията й бяха съвсем почтени. Тя реши, че трябва да изпълнява задълженията си на съпруга на могъщ леърд да се грижи за Алек и домакинството му.