Венчило с дявола
- Автор: Гарууд Джули
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диана Кутева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Венчило с дявола». Краткое содержание книги:
Трябваше й поне още половин час, за да изсуши косата си. Мечът на Алек непрекъснато изплуваше в мислите й. Бе постъпил възмутително, като я остави да го убеждава как всеки рицар трябва да има меч. Чувстваше се унижена и обидена. И въпреки това на устните й се появи усмивка. Не можеше дълго да се сърди на съпруга си. Дори тихичко се засмя, когато си припомни предложението си Даниел да го обучи как да си служи с меч. Алек сигурно си бе помислил, че е по-глупава от овца.
Преди да заспи, внезапно я осени разтърсваща мисъл — искаше Алек да дойде и да легне при нея. Нима се бе влюбила в един шотландски варварин?!
Видях начина, по който Алек гледа към преградата. Английската кучка вече го е накарала да я желае. Нима любовта му към Хелън е била толкова нетрайна и повърхностна, че може да я замени така лесно с друга?
Той не е запомнил урока. Може би вече е отдал сърцето си. Господи, надявам се да е така! Тогава смъртта й ще бъде много по-болезнена.
Не мога да дочакам мига, в който ще я убия!
Десета глава
Шепотът я събуди. В първия миг не разбра къде се намира. Свещите горяха, хвърляйки танцуващи отблясъци по стените на преградата. Джейми се втренчи за миг в тях, преди да се опомни.
Отново дочу шепот. Опита се да различи думите, а когато най-сетне те достигнаха до съзнанието й, се разбуди напълно и потрепери от страх. О, вече разбираше! Това бе църковният обред, който се изпълняваше, когато една душа отлиташе при Създателя си.
Сигурно бяха намерили Ангъс. Джейми бързо се прекръсти, облече робата си и заобиколи преградата, за да се присъедини към молещите се. Знаеше, че я смятаха за чужденка, но тя бе съпруга на Алек. Не беше ли нейно задължение да застане до него, когато се сбогува с приятеля си?
Алек не чу приближаването й. Джейми се заслуша в молитвата.
Тялото бе положено върху масата. Старият свещеник, облечен в черни погребални одежди, гарнирани с пурпурна украса, се бе изправил в единия край. Имаше сива коса и сивкаво лице, а гласът му бе изпълнен с искрена мъка.
Алек стоеше отсреща. Между тях бяха застанали воини, подредени по ранг. Ани, Едит и още една жена, за която Джейми се досети, че е Елизабет, стояха до огнището.
Сърцето на Джейми се сви от състрадание към скърбящата жена. Видя сълзите, които тихо се стичаха по лицето й. Не издаваше нито звук и това изпълни Джейми ми с искрено уважение. Ако беше на нейно място, сигурно щеше да вие от болка.
Надзърна иззад рамото на съпруга си, за да разгледа по-добре мъжа, когото оплакваха.
Джейми бе виждала различни рани и затова дори не трепна при ужасната гледка, разкрила се пред погледа й. Навсякъде кръв! Дълбок извит прорез в гърдите. Долната част на лявата ръка бе счупена при китката, ала не изглеждаше толкова зле.
Той бе суров мъж с много белези от битки, груби черти и тъмнокафява коса. На челото му се виждаше голяма подутина, която му придаваше зловещ вид. Джейми се загледа в нея, питайки се дали този удар не е причина за смъртта му.
Внезапно лицето на умиращия мъж се изкриви в гримаса, която също така мигновено изчезна. Едва ли изобщо щеше да я забележи, ако не го гледаше толкова съсредоточено.
В гърдите й светна надежда. Съсредоточи се върху дишането на ранения. Беше едва забележимо, но равномерно. Добър знак, тъй като липсваха обичайните хрипове, които издаваха умиращите.
Истината я сепна. Ангъс нямаше да умре! Изглежда свещеникът съвсем бе потънал в молитвите си, а Джейми не искаше да чака. Този мъж, когото оплакваха, можеше да хване треска и да умре, преди да настъпи утрешният ден, ако тя не побърза да се погрижила раните му.
Протегна се и докосна рамото на Алек. Той моментално се обърна и сетне застана пред нея, за да закрие гледката. Не беше очарован, че я вижда.
— Това Ангъс ли е?
Алек кимна.
— Връщай се в леглото, Джейми!
— Той не е мъртъв.
— Той умира.
— Не, не мисля, че умира, Алек!
— Върни се в леглото!
— Но Алек…
— Веднага в леглото!
Гласът му бе рязък и груб. Джейми се обърна и бавно се запъти към леглото си, обаче прехвърляше наум какво й е нужно, за да спаси Ангъс.
Когато се върна при съпруга си, ръцете й бяха пълни със скъпоценните бурканчета. Върху джоба на робата си бе забола игла с вдянат конец. От другия й джоб се подаваха три бели чорапа. Джейми бе твърдо решена да направи всичко, което е по силите й, за да спаси този воин, с или без помощта на съпруга си. Надяваше се само, че Алек няма да вдигне голяма врява, преди накрая да се предаде и да я остави да си свърши работата. Свещеникът даде последно причастие и коленичи.