Венчило с дявола
- Автор: Гарууд Джули
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диана Кутева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Венчило с дявола». Краткое содержание книги:
— Разбира се.
— Тогава може би…
— Един кинжал може много лесно да бъде избит такива слаби ръце, Джейми.
Тя кимна в знак на съгласие. Алек бе малко разочарован, че толкова лесно излезе победител в малката им препирни. Джейми му се поклони и се запъти към преградата. Кинкейд остана загледан в нежното полюшване на стройните й бедра, но забеляза, че и останалите мъже я зяпат. Изкашля се, за да привлече вниманието им намръщено ги изгледа.
Джейми бе преполовила разстоянието до преградата когато внезапно се обърна и извика през рамо:
— Освен ако, разбира се, не си заспал, Алек, Тогава моите малки слаби ръце ще са достатъчно силни, нали? Лека нощ, съпруже. Ще се моля да те споходят приятни сънища.
Смехът на Алек я последва.
— Да не би да не съм разбрал правилно? — попита Гейвин. — Стори ми се, че твоята съпруга заплаши, че ще те убие.
— Правилно си разорал.
— И ти се смееш?
— Успокой се, Гейвин. Аз съм в безопасност. Моята съпруга няма да се опита да ме нарани. Това не е в характера й.
— Та е англичанка, Алек.
Ще ме разбереш, когато я опознаеш по-добре.
— Много е красива — рече воинът и се ухили. — Забелязах го.
— Да, видях, че го забеляза — промърмори Алек.
— Ще ми трябва доста време, за да свикна с нея — призна си Гейвин, засрамен, че бе харесал съпругата на своя леърд. — Мъжете ще са готови да дадат живота си, за да осигурят безопасността й, Алек, но не съм сигурен дали някога ще я приемат достатъчно, за да й отдадат своята вярност. Защото е англичанка.
— Не съм го забравил — отвърна Алек. — Всеки път, когато си отвори устата, ужасният й акцент ми го напомня. Може би след време Джейми ще си извоюва доверието на хората ми. Няма да ги насилвам.
— Отначало си помислих, че е срамежлива и покорна, но вече не съм толкова сигурен.
— Тя е толкова покорна, колкото съм и аз — рече Алек. — Тази жена не се бои почти от нищо. Говори, каквото й е на ума. Това е един от многобройните й недостатъци. Но в същото време е толкова нежна, Гейвин!
— Разбирам.
— Защо, по дяволите, се усмихваш? — остро попита Алек.
— Няма нищо, милорд.
— Чуй ме добре. Когато не съм тук, искам да пазиш Джейми. Не бива да я губиш от погледа си, Гейвин!
— Очакваш неприятности?
— Не. Просто направи това, което ти наредих, без да ми задаваш въпроси.
— Разбира се.
— Искам бавно и постепенно да свикне с живота тук. Тя съвсем не е толкова силна, колкото си мисли.
— Вече го каза — отбеляза Гейвин.
Алек му хвърли гневен поглед, за да покаже, че забележката не му е по вкуса.
— Дори видът на кръвта я разстройва.
— Както и видът на овнешкото.
Двамата мъже избухнаха в смях. Ала смехът им не продължи дълго. Когато Алек огледа присъстващите, видя, че всичките му войници са втренчили погледи в преградата. Може и да не вярваха на съпругата на своя леърд, но със сигурност бяха запленени от нея.
Джейми нямаше никаква представа какъв смут бе причинила. Търпеливо изчака, докато слугите напълниха ваната с гореща вода. Надзираваше ги една жена със сива коса и мек говор, на име Фрида.
Фрида тъкмо се канеше да излезе, когато Джейми я запита къде е кухнята.
— По-далеч и от Ада. О, Боже, не исках да кажа това, господарке.
Джейми сдържа смеха си. Бедната жена изглеждаше толкова ужасена, а тя не желаеше да увеличава смущението й.
— Няма да кажа на никого — увери я Джейми. — Да не би да искаш да кажеш, че е в друга сграда?
Фрида занима толкова енергично, че кокът й се разклати.
— Понякога през зимата трябва да газим сняг до колене, за да се доберем до там. Тук зимите са студени, милейди.
— Утре ще ми я покажеш ли?
— Защо?
— Сега, след като вече съм господарката тук, може би ще трябва да направя някои промени — обясни Джейми. — Струна ми се, че кухнята би трябвало да се премести по-близо до замъка?
— Наистина ли го мислите, милейди? — зарадвано прошепна Фрида. Обаче след миг усмивката й помръкна и тя се намръщи. — На ваше място аз не бих се хвалила, че ще правя промени, особено пред Едит. Тя се смята за господарката тук. И е властна жена.
Джейми се усмихна.
— Е, това също ще се промени.
Лицето на възрастната жена засия насреща й и Джейми разбра, че си е спечелила съюзник.
— По-добре да се изкъпете, преди водата съвсем да е изстинала — посъветва я Фрида и излезе.
Докато събличаше дрехите си, Джейми си мислеше за думите на прислужницата. Успя безшумно да влезе във ваната. Стараеше се да е тиха, защото знаеше, че Алек и хората му чуват всичко. Облече си чиста нощница, завърза старателно розовите панделки и се покатери върху голямото легло.