Венчило с дявола
- Автор: Гарууд Джули
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диана Кутева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Венчило с дявола». Краткое содержание книги:
Дълбоко в себе си се надяваше, че едновременно с това ще се заеме и с някои наложителни промени в замъка и в именията. Ако наистина се захванеше здраво с тази работа, може би щеше да успее поне малко да цивилизова тези планинци.
Никой не можеше да я обвинява за трите войни, последвали една след друга. Виновни бяха тези шотландци, с техните нелепи обичаи, с твърдоглавието им и най-вече с безкрайната им гордост. Нейна ли бе вината, че никой от тези варвари не притежаваше капка здрав разум?
На следващия ден, след като през нощта бе спасила ранения Ангъс, Джейми спа до късно. Каза си, че си е заслужила почивката, ала внезапно си спомни, че е неделя и е пропуснала утринната литургии. Едно от задълженията й бе да присъства на сутрешната неделна служба и тя се ядоса, че никой не си бе направил труда да я събуди. Сега трябваше да даде един от своите шилинги, за да си купи индулгенция. Облече си кремава риза и рубиненочервена туника, обви около кръста си плетен кожен колан, който привърза хлабаво на една страна, за да стига до средата на бедрото й, както се носеше напоследък. Не искаше тези шотландци да я помислят за някаква невежа провинциална девойка. Вчеса косата си, щипна няколко пъти бузите си, за да им придаде розов цвят и отиде да види как е болният. Ако всичко с Ангъс бе наред, щеше да открие свещеника и да му изповяда греховете си, макар да се страхуваше от наказанието, което щеше да й бъде наложено.
Имаше обаче късмет. Не само че Ангъс спеше спокойно, но и свещеникът бе в залата. Седеше край леглото на ранения.
Когато я видя, отецът се надигна, но Джейми го изпревари с молбата си:
— Моля ви, не ставайте, отче!
— Не успяхме да се запознаем. Аз съм отец Мърдок, лейди Кинкейд.
Трудно му разбираше. Гласът му бе тънък като косата му и изговаряше много заведено думите. Освен това изглежда го мъчеше доста силна кашлица и от усилието да я сподави лицето му се бе зачервило.
— Успокои ли се болката в гърдите, отче?
— О, да, милейди. Отдавна не съм спал толкова добре. Лекарството, което ми дадохте е истинско вълшебство.
— Ще приготвя мехлем, с който да си разтривате гърлите, отче. За една седмица кашлицата ще изчезне.
— Благодаря, милейди, че отделяте от времето си, за да помогнете на един стар човек.
— Но трябва да ви предупредя, отче, че мехлемът има ужасна миризми и сигурно всички ще ви заобикалят отдалеч.
Отец Мърдок се усмихна.
— Нямам нищо против.
— Добре ли прекара нощта Ангъс?
— В момента спи, но преди час Гейвин едва го удържа да не рипне от постелята. Опита се да разкъса превръзките. Елизабет се уплаши толкова много, че искаше да ви събуди. Гейвин й нареди да си легне.
Джейми се намръщи и внимателно огледа подутите пръсти на ранения. Имаха светлорозов цвят и това я успокои. Сложи ръка на челото му.
— Няма треска. Молбите ви са го спасили, отче.
— Не, милейди, вие сте тази, която го спаси. Господ навярно е решил, че Ангъс трябва да остане при нас и в своята мъдрост ви е изпратил тук, за да се погрижите за него.
Похвалата му я засрами.
— Май по-скоро ви е изпратил една грешница — измънка тя, искайки по-бързо да приключи с тази неприятна задача. Сутринта пропуснах службата. Моля ви, приемете тази монета за индулгенция…
Но господарке…
— Не, отче, преди да решите какво наказание да ми наложите, позволете ми да ви обясня причините. Нямаше да изпусна службата, ако Алек ме бе събудил.
Сложи ръце на кръста си и отметна косите си с жест, който отец Мърдок намери за възхитителен. Веждите й загрижено се смръщиха.
— Като си помисля, ми се струва, че това по-скоро е грях на Алек. Не смятате ли?
Отецът не каза нищо.
— И колкото повече мисля, толкова повече стигам до извода, че Алек е този, който трябва да плати за индулгенцията. Това е негово прегрешение.
Свещеникът не разбираше какво му приказва. Имаше усещането, че истинска вихрушка е нахлула в залата. Вихрушка, през която проблясваше слънцето. Изпита желание да се засмее на глас от радост. След смъртта на Хелън домът на Алек сякаш бе обвит в мрачна пелена. Ала занапред нямаше да бъде така — унинието и скръбта щяха да го напуснат завинаги. Бе сигурен в това. Беше видял как Алек наблюдава съпругата си миналата нощ, докато тя се грижеше за раните на Ангъс. Кинкейд изглеждаше не по-малко изненадан от останалите и… не по-малко доволен.
— Отче, какво мислите за моето безпокойство?
— Нито един от двама ви не е съгрешил.
— Наистина ли?
Отец Мърдок се усмихна. Лейди Кинкейд изглеждаше искрено поразена.
— Вие сте много набожна, нали, лейди Кинкейд?
Щеше да бъде грях да остави отеца да вярва в това.