Малката стопанка на голямата къща
- Автор: Лондон Джек
- Язык: болгарский
- Переводчик: Нели Доспевска
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Малката стопанка на голямата къща». Краткое содержание книги:
— Какво пак съм направила? — нацупи се засмяно тя.
— Нищо… засега. Но по-добре не започвай, защото ще си нараниш сърчицето. Ти си още малко момиченце — осемнайсетгодишно, при това чудесно, обичливо момиченце, на което почти всеки мъж може да обърне внимание. Но Евън Греъм не е „почти всеки мъж“.
— О, аз мога сама да се пазя — изведнъж избухна недоволно тя.
— Но все пак ме изслушай. В живота на всяко момиче идва време, когато в хубавата му главичка забръмчава силно пчелата на любовта. И тъкмо тогава то не трябва да направи грешката да се влюби в неподходящ мъж. Ти още не си се влюбила в Евън Греъм и едничкото нещо, което трябва да направиш, е просто да не се влюбваш в него. Той не е за тебе, изобщо не е за никое младо момиче. Той е стар, много стар; и за любовта, за романтичната любов, за младите девойки той навярно е знаел и забравил много повече неща, отколкото ти някога би узнала, дори и десет пъти да живееш. Ако би се оженил отново…
— Отново! — прекъсна го Ернестина.
— Та, миличка, той е вдовец повече от петнадесет години.
— И какво от това? — предизвикателно запита тя.
— Само туй — продължи спокойно Дик, — че той вече е преживял романтиката на младежката любов, и как дивно я е преживял! И това, че в тези петнадесет години не се е оженил повторно, значи…
— Че никога не е могъл да дойде на себе си след претърпяната загуба? — отново го прекъсна Ернестина. — Но това още не доказва…
— … значи, че е изживял, романтичната младежка любов — продължи твърдо Дик. — Само като го погледнеш, ще разбереш, че не са му липсвали възможности и че е имало случаи, когато чудесни жени, истински умни и зрели жени, са се впускали с него в такива състезания на чувствата, които са поставяли на изпитание цялата му издръжливост и опитност. А колкото се отнася до младите девойки, ти знаеш, че за човек като него светът е препълнен с тях. Размисли върху това и не давай воля на чувствата си към него. Ако сега не дадеш на сърцето си да се възпламени, ще го спасиш от гибелно смразяване по-късно.
Той взе ръката й в своята и я привлече към себе си, прегърнал нежно рамото й. Изминаха няколко минути на мълчание, в които Дик напразно се мъчеше да отгатне мислите и.
— Знаеш, ние старите, с голям опит хора… — започна той полушеговито, полувиновно.
Но тя се раздвижи рязко и нетърпеливо и извика:
— Та само този вид хора заслужават внимание! Младежите са просто хлапаци и тъкмо това е недостатъкът им. Пълни са с живот и са буйни като жребци — дай им само да танцуват и да пеят, но не са сериозни. Не са интересни. Не са… у тях девойките не чувстват ни мъдростта, ни силата на… на истинската мъжественост.
— Разбирам — промълви Дик. — Но, моля ти се, не забравяй да погледнеш и другата страна на медала. Вие пламенните млади същества създавате у възрастните мъже съвсем същото впечатление. Те могат да гледат на вас като на играчка, развлечение, прелестни деца, които да научат на някои приятни глупости, но не като на другари, на равни, с които да споделят… истински… всичко. Животът е нещо, което трябва да се изучи. Те са го изучили… част от него. Но младите девойчета като тебе, Ернестина, научили ли сте вече нещо от него?
— Разкажи ми — обърна се тя рязко, почти мрачно към Дик — за неговия дивен младежки роман, за онази млада девойка, когато е бил млад, преди петнадесет години.
— Петнадесет? — отговори бързо Дик. — Не, осемнадесет. Оженили се три години, преди тя да умре. Всъщност… пресметни сама… те са били вече венчани, от служител на англиканската черква, и са били съпрузи по същото време, когато с първия си плач ти си възвестила идването си в света. — Да, да — продължавай — настояваше нервно тя. — Каква е била тя?
— Ослепително красива, златистомургава или матовозла-тиста полинезийска кралица със смесена кръв. Майка й царувала преди нея, а баща й бил английски благородник, получил образованието си в Оксфорд, истински учен. Наричала се Номаре. Била царица на остров Хуа-хоа. Била дивачка. Но той бил достатъчно млад, за да се прояви като по-голям дивак от нея. В брака им нямало нищо долно. Той не е бил беден авантюрист. Тя му донесла островното си царство и четиридесет хиляди поданици. Той пък донесъл на острова богатството си — а то съвсем не е било незначително. Построил такъв дворец, какъвто по-рано никой остров в Южното море не е притежавал и няма никога да притежава. Напълно в туземен стил, тревист покрив, ръчно дялани греди, преплетени с кокосови влакна, и всичко останало. Просто като че ли този дворец бил пуснал корени в острова, като че ли бил израсъл от него; като че ли бил неразделна част от всичко наоколо, макар и да е бил създаден от архитект Хопкинс, когото Греъм повикал за тази цел от Ню Йорк.