Къпиново вино
- Автор: Харрис Джоанн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Магдалена Куцарова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Къпиново вино». Краткое содержание книги:
35
Той я видя отново на следващия ден. Април вървеше към края си и лозите ставаха все по-високи. Джей я виждаше от време на време между редовете да пръска с препарат, да оглежда лозите и почвата. Тя не говореше с него. Сякаш бе затворена в изолационна капсула. Съсредоточеният й профил се открояваше на фона на земята. Джей я виждаше най-често в гащеризони, големи пуловери, мъжки ризи, дънки, ботуши, лъскавата й коса беше безмилостно опъната и прибрана под баретата. Трудно беше да се различи силуетът й в тези дрехи. Дори ръцете й в прекомерно големите ръкавици приличаха на ръцете на анимационен герой. Джей се опита да я заговори няколко пъти, но без успех. Веднъж отиде до къщата й, но когато почука на вратата, никой не се обади, макар че ясно се чуваше шумолене зад вратата.
— На ваше място бих предпочела да нямам нищо общо с нея — каза Каро Клермон, когато той й разказа за случката. — Тя не говори с никого от селото. Знае какво мислят всички за нея.
Те седяха на терасата на „Кафе де Маро“. Каро беше дошла да му прави компания след службата в църквата, докато мъжът й пазаруваше в пекарната на Поату. Въпреки пресиленото й дружелюбие в нея имаше нещо отблъскващо, което Джей не можеше да определи. Може би това, че злословеше за другите. Когато Каро беше в кафенето, Жозефин стоеше настрана, а Нарсис разглеждаше каталога си за семена с предпазливо безразличие. Но Каро Клермон продължаваше да бъде един от малкото жители на селото, които с готовност отговаряха на въпроси. А и знаеше всички клюки.
— Трябва да поговорите с Мирей — посъветва го тя и с екстравагантен жест сложи захар в кафето си. — Мирей е една от най-близките ми приятелки. От друго поколение е, разбира се. Но какво само е изтърпяла от тази жена! Не можете да си представите — Каро внимателно попи червилото си със салфетка, преди да отпие първата глътка. — Някой ден ще ви запозная с нея — каза.
Оказа се, че запознанство не е необходимо. Мирей Фезанд го потърси сама след няколко дни, като го завари напълно неподготвен. Беше топло. От няколко дни Джей работеше в зеленчуковата градина. Сега, когато по-голямата част от ремонта бе завършена, той прекарваше няколко часа дневно в градината. Надяваше се по някакъв начин физическият труд да го вдъхнови, за да може да завърши книгата си. Радиото висеше на един гвоздей, който стърчеше от стената на къщата, и от него се разнасяха стари шлагери. Джей беше донесъл няколко бири от кухнята и ги сложи в една кофа да се изстудяват. Гол до кръста, със стара широкопола шапка, която беше намерил в къщата, за да предпазва очите му от слънцето, той не очакваше посетители.
Бореше се с един упорит корен, когато видя Мирей да стои на пътеката. Сигурно го беше чакала да вдигне поглед от земята.