Къпиново вино
- Автор: Харрис Джоанн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Магдалена Куцарова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Къпиново вино». Краткое содержание книги:
Джей се намръщи. Спомни си лисичите капани край къщата.
— Веднъж за малко да счупи носа на Мирей — продължи Клермон. — Само защото беше доближила момичето. След това повече не стъпи в селото. Ходи в Ла Першри с мотопеда си. Виждал съм я да ходи и в Ажен.
— Кой се грижи за дъщеря й? — попита Джей.
Майсторът сви рамене.
— Никой. Предполагам, че просто я оставя сама.
— Учуден съм, че социалните служби не са…
— О! В Ланскене? Трябва да идват чак от Ажен или Монтобан, може би дори от Тулуза. Кой ще си направи труда? Мирей се опита. Няколко пъти. Само че онази е хитра. Отпрати ги. Мирей би осиновила детето, ако Мари й беше позволила. Старицата има пари. Има семейство зад гърба си. Но на нейната възраст с глухо дете… сигурно от социалните са решили…
Джей се вторачи в него.
— Глухо дете?
Клермон го погледна изненадан.
— О, не знаехте ли? Оглуша още като бебе. Онази сигурно знае как да се грижи за него — той поклати глава. — Затова стои тук. Затова не се връща в Париж.
— Защо? — полюбопитства Джей.
— Няма пари — отсече Клермон и пресуши чашата си.
— Но фермата сигурно струва доста.
— О, разбира се — каза той. — Само че не е нейна. Защо, мислите, толкова искаше да получи имота на Фудуен? Тя е арендатор. Когато договорът изтече, ще я изхвърлят — освен ако не бъде подновен. А няма вероятност това да стане след всичко, което се случи.
— Защо? Кой е собственикът?
Клермон облиза виното от устните си.
— Пиер-Емил Фудуен. Човекът, който ви продаде къщата. Племенникът на Мирей.
След това излязоха навън, за да огледат донесеното от Жорж. Всичко беше боклук, точно както Джей се бе опасявал. Но умът му беше другаде. Той предложи на Клермон петстотин франка за целия камион; очите на строителя се разшириха за кратко, но бързо се съгласи. Той намигна дяволито:
— Бива ви в сделките, а?
Банкнотата изчезна в прашната му ръка като карта в дланта на фокусник.
— И не се тревожете. Мога да ви намеря още много!
Клермон отпътува и вдигна след себе си облак розов прах от алеята. Джей остана сам с купчината джунджурии.
И тук уроците на Джо се оказаха полезни: Джей установи, че не може с лека ръка да хвърли нещо, което все още би могло да му свърши работа. Макар че беше твърдо решен да използва всичко като дърва за огрев, започна да се заглежда по това-онова. Стъклена врата, пукната по средата — можеше да послужи за добър разсадник. Бурканите биха осигурили добра защита за крехки семена, когато застуди. Малко по малко боклуците, които Клермон беше донесъл, започнаха да намират място в градината и на полето. Джей намери приложение дори на драконовата глава. Внимателно я отнесе до границата между неговото лозе и това на Мари и я окачи на един кол от плета с лице към нейната ферма. От отворената уста на дракона висеше дълъг яркочервен език от креп, а жълтите му очи светеха. Симпатична магия, би казал Джо. Като водоливниците по покривите на църквите. Джей се запита какво би казала Безбожницата за това.
32
Спомените на Джей от това последно лято бяха смътни и неясни, за разлика от спомените от предишните лета. За това допринасяха няколко фактора — бледото и мрачно небе на първо място, което го караше да примижава, и му причиняваше главоболие. Джо изглеждаше някак отнесен, а присъствието на Джили пречеше на дългите разговори, които преди водеха помежду си. А самата Джили… сякаш откакто юли се смени с август, Джили присъстваше неотстъпно в мислите му. Джей се улавяше, че все по-често мисли за нея. Удоволствието от компанията й се примесваше с несигурност, ревност и други чувства, които му беше трудно да определи. Намираше се в състояние на постоянен смут. Често избухваше, без да знае защо. Непрекъснато се караше с майка си, която през това лято повече от когато и да било му досаждаше — тази година всичко му досаждаше. Чувстваше се уязвим, сякаш всеки нерв в тялото му беше изложен на показ. Купи си „Съвсем свободен“ на „Секс Пистълс“ и го слушаше в стаята си, като усилваше звука до дупка за ужас на дядо си и баба си. Мечтаеше да си пробие ушите. Двамата с Джили ходеха в Недър Едж, воюваха с бандата на Гленда и събираха полезни отпадъци, които после отнасяха при Джо. Понякога му помагаха в градината и се случваше той да говори с тях за пътешествията си, за живота си в Африка сред масаите или за пътуването си през Андите. Но за Джей всичко това изглеждаше повърхностно, сякаш умът на Джо вече беше другаде. Ритуалът за запечатване на територията също като че ли се съкрати, траеше най-много минута-две, през които те обикаляха с ароматна пръчка и торбичка с билки в ръка. Тогава не му хрумна да пита стареца, но след това разбра. Джо знаеше. Още тогава беше решил.