Къпиново вино
- Автор: Харрис Джоанн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Магдалена Куцарова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Къпиново вино». Краткое содержание книги:
После тя хвърли бегъл поглед към него и сякаш се затвори капак на прозорец. Това стана толкова бързо, че Джей се запита дали предишното му впечатление не беше въображаемо.
— Мадам…
Тя се спря за секунда и го изгледа с равнодушие, граничещо с нахалство. Очите й бяха зелени в любопитния светъл нюанс на патина. В книгата си Джей ги бе направил черни. Той се усмихна и протегна ръка за поздрав през плета.
— Мадам д’Апи, съжалявам, че ви стреснах. Аз съм…
Но преди да продължи, Мари бе изчезнала. Беше завила рязко между редовете и вървеше с бърза крачка по пътеката към къщата, без да се обръща.
— Мадам д’Апи! — извика Джей след нея. — Мадам!
Сигурно го беше чула и въпреки това не се обърна. Той я проследи с поглед няколко минути, докато тя продължаваше да се отдалечава, след това сви рамене и тръгна към къщата си. Каза си, че разочарованието му е абсурдно. Нямаше причина Мари да желае да говори с него. Джей даваше прекалено голяма свобода на въображението си. На ярката дневна светлина тя по нищо не приличаше на героинята на неговата история. Той твърдо реши да не мисли повече за нея.
Когато се прибра в къщата, Клермон го чакаше отпред с цял камион стари джунджурии. Като видя Джей да свива в алеята, той му намигна и килна назад синята си барета.
— Ола, мосю Джей — провикна се от кабината на камиона. — Намерих някои неща за новата ви къща!
Джей въздъхна. Предчувствията му се оправдаха. Сега всяка седмица Клермон щеше да стоварва в къщата му несметно количество „антиквариат“, представян за селски шик, на абсурдно високи цени. От това, което се виждаше в камиона — счупени столове, проскубани четки за бърсане на прах, олющени врати, чудовищна драконова глава от картон, останала от някакъв карнавал, — Джей разбра, че подозренията му не се покриват със страшната реалност.
— Ами, не знам… — подхвана той. Клермон се усмихна широко.
— Ще видите, ще ви харесат — каза и скочи от камиона. Джей забеляза, че майсторът носи бутилка вино. — За повдигане на духа, а? После ще говорим за работа.
Нямаше спасение от настойчивостта на този човек. Джей копнееше за топла баня и тишина. Вместо това трябваше да виси поне час в кухнята, да пие вино, което не му се пие, и да мисли как да се отърве от „произведенията на изкуството“, донесени от Клермон, без да го засегне. Той се примири.
— За сделката — обяви Клермон и напълни две чаши с вино. — Между вас и мен — той се усмихна. — Скоро ще стана и антиквар, а? В Льо Пино и Монтобан се правят добри пари от антиквариат. Купете ги евтино сега, ще ги продадете, като дойдат туристите.
Джей отпи от виното. Беше хубаво.
— На това ваше лозе можете да вдигнете двадесет бунгала — весело продължи Клермон. — Или хотел. Как ви се струва идеята да имате собствен хотел, а?
Джей поклати глава.
— Харесва ми каквото е сега — отвърна. Клермон въздъхна.
— Ех, вие и онази д’Апи, La Paienne28 — възкликна той със съжаление. — Не виждате нещата в перспектива. Тази земя е цяло съкровище, стига само да попадне в подходящите ръце. Лудост е да оставите всичко така, когато само няколко бунгала могат да…
Джей се мъчеше да проумее странната дума.
— La Paienne? Безбожницата? — преведе си той колебливо.
Клермон кимна към съседната ферма.
— Мари тоест. Някога я наричахме La Parisienne29. Само че другото повече й подхожда, а? Никога не ходи на църква. Не е кръстила детето. Не говори с никого. Не се усмихва. Работи тази земя от чиста злоба и инат, докато останалите… — той сви рамене. — Е. Не е моя работа, нали? Но на ваше място бих си заключвал вратите, мосю Джей. Тя е луда. От години е хвърлила око на тукашната земя. Може да ви навреди, ако поиска.
28
Езичницата, Безбожницата (фр). — Бел.прев.
29
Парижанката; тази и предишната дума са близки по произношение (фр.). — Бел.прев.