Стас и Нели (Из африканските пустини и лесове)
- Автор: Сенкевич Генрик
- Язык: болгарский
- Переводчик: Огнян Тодоров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Стас и Нели (Из африканските пустини и лесове)». Краткое содержание книги:
От два дни пътуваха през скалист прулом с високи стръмни канари. По нанесените и разпръснати в безпорядък камъни, лесно можеше да се познае, че през дъждовния период пруломът се напълва с вода, но сега неговото дъно беше напълно сухо. От двете страни под стените растеше оскъдна трева, много тръни, а тук-там дори и дървета. Гебхър се впусна в това каменно гърло, защото непрекъснато водеше нагоре и той смяташе, че ще ги заведе на някаква височина, откъдето ще му бъде лесно да забележи денем дима, а нощем огньовете в лагера на Смаин. На някои места пруломът ставаше толкова тесен, че успоредно можеха да вървят само два коня, на други се разширяваше и образуваше малки, кръгли долини, оградени сякаш с високи каменни зидове, на които седяха големи павиани, играеха си, врякаха и се зъбеха срещу кервана.
Беше пет часът следобед. Слънцето-вече клонеше към залез. Гебхър мислеше за нощуването; искаше само да стигне до някаква долинка, където ще може да направи зериба, т. е. да огради кервана заедно с конете с. плет, от бодливи мимози и акации, които да ги предпазят от дивите животни. Саба тичаше напред, пролайваше към маймуните, които скачаха изплашено щом го зърнеха, и много често изчезваше зад завоите на прулома. Ехото високо повтаряше неговия лай.
Изведнъж обаче той млъкна, а след малко дотича бързо при конете с настръхнала козина на гърба и подвита. отдолу опашка. Бедуините и Гебхър се досетиха, че навярно нещо го е изплашило и като се спогледаха, тръгнаха напред, за да разберат причината. Но като минаха малкия завой, те спряха конете и в миг застанаха като приковани отгледката, която се откри пред очите им.
Върху невисока скала, която се намираше точно в средата на доста широкия на това място прулом, лежеше лъв.
От него ги отделяха най-много сто крачки. Като ги забеляза, мощното животно се надигна на предните си лапи и се загледа в ездачите и конете. Залязващото слънце огряваше огромната му глава, рунтавите му гърди — и в червеното сияние той приличаше на един от сфинксовете, които красят входовете към древните египетски храмове.
Конете заприклякваха на задниците си, взеха да се въртят и отстъпват. Изумените и изпаднали в ужас ездачи не знаеха какво да предприемат и от устата им се изтръгваха само тревожните и безпомощни слова: „Аллах! Бисмиллах! Аллах акбар!“
А царят на джунглата ги гледаше отвисоко, .неподвижен, сякаш излят от бронз.
Гебхър и Хамис бяха слушали от пристигащите от Судан в Египет търговци на слонова кост и каучук, че понякога лъвовете лягат на пътя на керваните, които са принудени просто да ги заобикалят. Ала тук нямаше къде да заобиколят. Оставаше само да се обърнат и да бягат! Да, но в такъв случай почти беше сигурно, че страшният звяр ще се хвърли да ги гони.
Тогава отново се чуха възбудените въпроси: — Какво да правим?
— Какво да правим?
— Аллах! Може би ще отстъпи.
— Няма да отстъпи.
И отново настана тишина. Чуваше се само пръхтенето на конете и ускореното дишане на хората.
— Пусни Кали от въжето — внезапно каза Хамис на Гебхър, — а ние да бягаме с конете. Тогава лъвът ще настигне него пръв и само него ще убие.
— Така направи! — повториха бедуините.
Ала Гебхър се досети, че в такъв случай Кали светкавично ще се покачи на скалната стена, а лъвът ще се спусне след конете и тогава му хрумна друга жестока мисъл. Ще заколи момчето и ще го хвърли отпред, тогава, като скочи върху тях, звярът ще види на земята окървавеното тяло и ще се спре, за да го изяде.
Затова той придърпа с въжето Кали към седлото и вече бе вдигнал ножа, но в същата секунда Стас го хвана за широкия ръкав на кафтана.
— Какво правиш, негодяй!
Гебхър започна да се дърпа и ако момчето го беше хванало за ръката, щеше веднага да се отскубне, но с ръкава не му беше така лесно, затова, като се дърпаше, той започна да хрипти с приглушен от ярост глас: