Непокорна страст
- Автор: Арчър Джейн
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Непокорна страст». Краткое содержание книги:
Съдбата я захвърля в бушуващ ураган… и мъжествените обятия на капитан Джейк Джермън. Бурната страст на двамата влюбени ги понася от романтичните брегове на Бахамските острови, през екзотичния Ню Орлиънс, към едно ранчо в Дивия запад. Накрая Джейк и Александра се предават пред дивата страст на една любов, която не може да бъде отхвърлена.
Реши да провери силите си. Надигна се от леглото. Ахна от изненада. Не се намираше в публичния дом. Стаята пак беше спалня, но беше боядисана в бледи, хармонични цветове и подредена с вкус, макар всичко да говореше за бавен упадък.
— Всичко е наред, мила. Не се страхувай — каза нечий мек глас.
Александра се огледа. В един люлеещ се стол до леглото седеше дребна жена, която се усмихваше. Приглушената слънчева светлина влизаше в стаята през прозореца зад жената и хвърляше златисто сияние върху неподвижното й тяло. Слаб, влажен ветрец полюляваше ефирните, бели пердета, които закриваха прозореца. Не се чуваше никакъв звук. Александра потрепери. Мястото изглеждаше някак странно — сякаш в него нямаше живот и все пак не беше мъртва пустош. Къде ли се намираше?
— Добре дошла в плантацията на семейство Джермън, Александра — продължи тихият глас.
Джермън! Александра бързо спря очи върху жената. Беше дребна, свита, кожата беше изпъната върху костите й, но все още имаше следи от някогашната й красота. Не беше старица, но вече не беше млада. А в чертите й имаше нещо познато. Но преди всичко жената изглеждаше болна, сякаш постоянно я мъчеше нещо.
— Плантацията на Джермънови ли? — попита Александра, оглеждайки се смутено. Как беше попаднала тук? Последното, което си спомняше, беше, че се намира с Джайлс в публичния дом.
— Да, радваме се, че си тук. Не е толкова хубаво, колкото беше някога, но въпреки това си добре дошла — продължи жената със същия тих глас. Тя отметна назад един сиво рус кичур със слабата си, похабена от работа ръка. — Разбрах, че си дошла в Луизиана, за да откриеш Елинър и Джейкъб Джермън.
Александра се наклони към нея.
— Да. Всъщност, да. Трябва да се срещна с тях. Изминах доста път.
— Много приличаш на баща си, Александра.
Александра учудено ококори очи.
— Баща ми пи? Не… не разбирам.
— Аз съм Елинър Торсен Джермън. Моля, наричай ме Елинър. А ти трябва да си дъщерята на Александър Кларк?
Александра се усмихна и кимна на жената, изпускайки въздишка на облекчение.
— Елинър Джермън. Толкова се радвам — отпусна се тя на възглавницата.
— Много съм щастлива, че си тук, но, честно казано, не разбирам нищо. Джайлс не ми каза нищо друго, освен, че търсиш мен и моя син.
Александра неочаквано се намръщи и отново седна.
— Джайлс ли? Джайлс Бомонт? Какво общо има той с цялата история?
Елинър изглеждаше малко смутена.
— Но Джайлс те доведе тук. Джайлс Бомонт Джермън.
Александра се втренчи в нея съвсем изненадана.
— Тук ли живее Джайлс Бомонт Джермън?
— Да. Той е доведен брат на Джейкъб Джермън. Джайлс Бомонт Джермън-трети е първородният син на съпруга ми от една жена от Ню Орлиънс с креолски произход.
— Да, разбирам — бавно каза Александра. Наистина започваше да разбира, че мадам Льоблан вероятно се е свързала с Джайлс, когато научи от нея за желанието й да отиде до тяхната плантация. Но защо?
— Съжалявам, че моят син не е тук. Предполагам, че си искала да видиш и него, нали?
— Да, така е — Александра й хвърли остър поглед. — Той не е ли тук? Не разбирам. Това не е ли неговият дом?
Елинър въздъхна дълбоко. Започна тихо да кашля. Кашлицата се усили, докато накрая разтърси цялото й тяло. Измъкна памучна кърпичка и я притисна към устните си. Когато най-накрая пристъпът отмина, Елинър се отпусна в стола, бледа и изтощена, и бързо прибира кърпичката.
Но Александра все пак успя да види кървавите петна по нея. Погледна внимателно жената и разбра, че тя наистина е много болна.
— Мога ли да ви помогна? — колебливо попита тя.
Елинър поклати отрицателно глава, без да каже нищо.
Александра смутено се огледа, без да знае какво да прави или как да действа по-нататък.
— Всичко е наред, Александра. Добре съм — най-накрая рече Елинър.
Александра погледна към Елинър и видя, че изморените й, сини очи я наблюдават с голямо любопитство.
— Дошла си тук, за да търсиш мен и семейството ми, но все още не си ми казала защо?
— Съжалявам — изчерви се Александра. — Предполагам, че изглеждам като същинска янки с лоши маниери.
— Не, скъпа — тихо се разсмя Елинър. — Трябва да помниш, че и аз съм севернячка. Не успях да привикна към Юга и странностите на южняците — рече тя с такъв глас, че Александра усети колко е самотна и изморена.
Александра се досети, че вероятно с бързия си говор и рязката си реч на севернячка е напомнила на Елинър за изгубения й дом и семейство. Затова побърза да разкаже историята си.