Авантюристката
- Автор: Блейк Дженнифер
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невяна Рашкова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Авантюристката». Краткое содержание книги:
Сирен се издърпа от прегръдката на Гастон, плачейки и молейки. Като хвана с една ръка краищата на раздраната си дреха, с не особена полза за скромността й, тя изтича към пазачите. Те открито гледаха, може би от загриженост, а може би се наслаждаваха на представлението. Тя широко разпери ръце към тях в жест на молба, което позволи на блузата й да се разтвори до кръста. Кожата й усети нахлуването на студения нощен въздух. Очите на пазачите се разшириха.
Двойка сенки се придвижи бързо и безшумно се промъкна от тъмнината до стените на склада. Двамата мъже приближиха пазачите в гръб. Чуха се тихи стонове, тъпия звук от удари и двамата войници паднаха на колене. Те бързо бяха извлечени отстрани на сградата вързани със запушени усти. Сирен, свила устни от погнуса, загърна елечето си.
Бретонови не си направиха труд да разбиват ключалката на двойната предна врата на сградата. Както повечето дървени постройки във влажен климат, основите и на тази бяха полуизядени от плъхове и термити. Беше въпрос само на няколко минути да се повдигне с помощта на кол една секция от дъските откъм по-тъмната част на склада, там, където лежаха вързаните войници. Когато отворът стана достатъчно голям Сирен взе фенера, който бяха свалили и се плъзна вътре, докато Пиер и Гастон се подготвяха за изнасянето на стоките. Жан вече беше изтичал да прекара пирогите по-близо.
Вътрешността на склада миришеше на кожа и вълна, ръждясало желязо, пшеница, подправки и сушени плодове, солено месо и кафе — но над всичко това надделяваше миризмата на мишки и прокиснало вино. Дългото пространство беше разделено от платформи, рафтове висяха на стените, за да се съхраняват стоките над влажния под и по този начин се оформяше двойна пътека. Широките рафтове не можеха да се нарекат пълни. Явно оплакванията на губернатора от липса на стоки за търговия с индианците имаха основание.
Имаше два варела с грубо брашно, вързопи с одеяла, бъчви с вино и ром и куп сандъци, които можеха да съдържат военни принадлежности и амуниции, а можеше и просто са пълни с демодирани дрехи. На полиците стояха метални съдове, ножове и сатъри. Топове груби платове в крещящи цветове бяха натъпкани до тавана. Различни видове варели, вързопи, сандъци, каси с различни размери и с неизвестно съдържание надничаха оттук-оттам.
Лесно беше да се намерят стоките, взети от Бретонови… Те бяха събрани на едно място на централната платформа и бяха обозначени с етикети. С жест, близък до любовен, Сирен потупа една касетка, преди да се обърне и триумфално да помаха на Бретонови.
С усилията на четиримата купът от стоки постепенно намаля, пренесен на пирогите. Въпреки шегите, че могат да вземат повече каси индиго и бали с одеяла, те оставиха всичко, което не беше тяхно. Дори и така, купчините на пирогите се издигнаха високи, когато сандъците и вързопите с одеяла и балите с кожи бяха преместени без особена грижа да бъдат добре пакетирани.
Първият знак за тревога беше изсвирването на Жан отвън. Гастон тъкмо преместваше кутия с английски стоманени ножове. Той погледна Сирен. Тя се изправи, както събираше отделените настрани тенджери. Погледът й срещна погледа на по-младия мъж — очите му издаваха тревога. От Гастон премести очи към Пиер, който се бе запътил към отвора в стената с чанта стъклени мъниста. Лицето му стана мрачно и той спря заслушан.
Почти веднага се чуха викове и команди някъде надолу по улицата. Пиер пусна чантите и скочи към отвора. Но бързо се върна.
— Това е патрул! Гасете фенера. Жан е навън при пирогите. Ще тръгна в обратна посока, за да ги разделим. — Той погледна твърдо Сирен и Гастон. Вие двамата излезте, когато стане възможно. И помнете — разделени.
Той изчезна на секундата. Сирен се обърна към фенера, който беше поставен на платформата. Гастон взе под мишница кутията с ножове, но не помръдна, а остана да я чака.
— Върви — извика тя, като вземаше фенера. — Аз идвам!
По-младият Бретон се поколеба, после се обърна към отвора в стената. Направи една — две големи крачки като се обръщаше. Спря на края на централната част.
Беше много късно. Чу се стържеш звук и голямата врата зейна пред Гастон. Четирима войника с готови за стрелба мускети нахлуха вътре. Те спряха. Чу се заповед и мъжете коленичиха с вдигнати мускети.
Сирен използва единственото оръжие, което имаше — фенера. Тя го хвърли с всичката сила на ужаса си и напрегнатите си мускули към първия войник. Той вдигна приклада на мускета, за да го отбие. Горещото масло в тънко шише се разля от удара с бала с одеяла. Огънят избухна в жълта гореща стихия. Одеялата бяха погълнати. Въздухът се изпълни с миризма на горещо масло и остър дъх на горяща вълна. Настъпи паника и складът заехтя от крясъци. Войниците отпуснаха мускетите и започнаха да свалят саката си и да гасят с тях пламъците.