Авантюристката

Сирен се запита какво би станало с тези хора, ако стоките бъдат откраднати по време на тяхното дежурство. Почти сигурно беше, че ще бъдат наказани, че са позволили кражбата. Колкото и жалко да беше, това не трябваше да повлияе на замисъла им.

Планът беше на Пиер. Той беше грижливо разработен до последната подробност, но както им беше казал, винаги съществуваха грешки в преценката или обстоятелства, които не можеха да бъдат контролирани. Трябваше да бъдат готови да импровизират. Мислейки за това, което трябва да направи, Сирен почувства, че й става зле на стомаха. Изглеждаше толкова лесно да си вземат нещата от складовете и да ги скрият. Когато за пръв път говориха за това на корабчето. Правото беше на тяхна страна — защо то да не надделее? Но сега, гледайки солидната постройка на складовете, военното присъствие и смъртоносните оръжия на пазачите, цялата идея й се видя извънредно лекомислена. Тя беше тази, която настоя за това от гняв и разочарование. Ако нещо станеше не както трябва, ако нещо се случеше на тези хора, които се бяха превърнали в нейно семейство, тя нямаше да си прости.

От нея тръгна всичко. Логично беше тя да е тази, която може да го спре. Отвори уста, но преди да е изрекла дума, чу Пиер да казва:

— Готови ли сте?

— Готови — отвърнаха Жан и Гастон.

— Добре, добре. Помнете — ако има затруднения — разделяме се и изчезваме. Напред деца мои. Тръгваме.

Пиер и Жан се отдалечиха, изчезвайки в тъмнината. Гастон хвана Сирен за ръка, като й се усмихваше. Краката й бяха натежали, когато тръгна. После двамата стъпиха върху калната пътека между пристанището и складовете, придвижиха се под слабата светлина на фенера, препъвайки се и подкрепяйки се, като пияни. Запътиха се към дежурните войници.

Сирен беше напъхала косата си под шапката, която напълно я скриваше. Беше използвала брашно, за да направи кожата си мъртвешки бяла и беше намазала устните и бузите си с ягодов сок. Безразборно пръснатите бенки, взети от кутия, принадлежаща на майка й й помогнаха да си придаде отчаян вид, като че ли прикриваше петна или следи от сифилис.

Това беше най-доброто, което можа да направи — да се маскира, без да изглежда подозрително. Надяваше се това да й даде анонимност, необходима за успеха.

Гастон също беше направил опит да прикрие самоличността си. Шапката му беше нахлупена до веждите, две извити парчета от мека кожа бяха послужили за мустаци. Ходеше с олюляваща се походка с подгънати колене, облечен в палтото на Пиер, което му беше голямо, за да изглежда по-възрастен и по-нисък. Но сякаш никой от тях не изглеждаше така гротескно, както се чувстваше — стражите им хвърлиха само бегъл поглед.

Сирен поклащаше бедра и се притискаше до Гастон. Когато наближиха съвсем, Сирен пронизително изпищя и блъсна Гастон така, че той се олюля назад. Той шумно и неразбрано изруга, обърна се към нея да я сграбчи. Шалът на Сирен се смъкна, откривайки голото й рамо, където връзката на блузата беше отпусната. Тя удари Гастон, а той я хвана за елечето, късайки копчетата. Светлината на фенера пред склада улови блясъка на стегната бяла плът. Пазачите спряха, загледани похотливо.