Златокосият великан
- Автор: Линдзи Джоана
- Серия: shefford #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Андрей Крупев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Златокосият великан». Краткое содержание книги:
— Вие можете, милейди.
Боже милостиви, колко й вярваха всички. Но ако бяха осъзнали причината, поради която ги събра толкова бързо, за да подготвят първата брачна нощ, сигурно нямаше да разчитат чак толкова на нейното влияние. Всъщност всички наричаха тези помещения стая на лорда, но по традиция спалните се обитаваха от господарката на замъка. То се знае, че и тя щеше да има думата, станеше ли въпрос с кого да ги сподели — лордът се изключваше, разбира се.
Тя се обърна към госпожа Флорет:
— Занеси котката в кухнята и кажи да й дадат топло мляко. — Досети се обаче, че готвачката може да се начумери и добави: — Обясни на прислугата, моля те, чие е животното, за да не го прогонят в обора.
— А хапе ли? — запита колебливо младата вдовица.
Хилари сграбчи гадинката за врата и я хвърли в краката на Флорет.
— Ако те ухапе, ухапи я и ти.
Всички прихнаха в смях, нервността на Рейна се поуталожи и тя се включи в общото веселие. Девствеността й бе вече отнета, а всички твърдяха, че този момент бил най-страшният. Следователно не биваше да се притеснява. Само че безпокойството не я напускаше — въпреки всичко. Може би пък не биваше да разрежда толкова виното на мъжа си — наистина бе заприличало на боядисана вода. Ако Ранулф бе пийнал повече, сигурно щеше да му е по-весело и нямаше да я изпрати толкова скоро горе, в стаята. Целия ден той се държа странно и настроението му се люшкаше между замаяност, раздразнителност и униние. Рейна се запита дали изобщо я трябвало да го подкача, след като той явно не бе в състояние да приеме шегата като шега. Какво ли я очакваше след малко с този сериозен, навъсен великан? Нима пак щеше да се отнесе тъй грубо с нея? Пак ли щеше да претупа всичко набързо? Или този път нещата щяха да протекат по-бавно и също тъй грубо? Боже мили, помисли си тя, сигурно съм полудяла, щом като сама си надробих тази попара. А може би изобщо не искаше да спи с нея? Тази мисъл повдигна малко духа й. Та нали каза на Ранулф за шишенцето с „кръвта“, предназначена за спалното бельо! Следователно изобщо не се налагаше да преспи с нея, само защото това се очакваше от него. А освен това той каза, че държи да приключи с формалностите; за нещо друго изобщо не стана и дума.
Отново я обзе силно безпокойство, но околните предположиха, разбира се, че за една млада съпруга това е най-естественото състояние преди първата брачна нощ и затова закачките по неин адрес зачестиха, като понякога шегите загрубяваха.
Докато й снемаха дрехите, тя мълчеше. Внезапно съзря сребристата горна част на роклята си в ръцете на Хилари и се досети, че всъщност мъжът й и дума не отрони за новата си одежда. Дамите отделиха цели четири часа за мантията и панталона му, а тя самата уши горната част, за да подхожда на нейната. Не бе съвсем наясно защо е положила толкова усилия, но ако той не можеше да оцени труда й, то подобно нещо нямаше да се повтори никога.
Но пък той изглеждаше изключително! Гордееше се с него! Нима можеше в такъв случай да очаква да й благодари?
Тя въздъхна и отново се завърна в действителността. Момичетата не доловиха въздишката й, защото се кискаха на поредната смешка.
Лейди Маргарет се зае да среше дългите коси на Рейна, но само след миг чуха, че мъжете се приближават и Рейна бе напъхана светкавично в леглото. Трябваше просто да чака — като жертвоготовната Богородица на олтара. Стори й се, че и с нея нещата не стоят много по-различно.
Според обичая веселите другари на жениха го вдигаха на рамене и така пристъпваха прага на брачните покои, но в случая тази процедура се оказа невъзможна поради ръста му. А ако Рейна узнаеше, че той дори е успял да извлече цялата банда по тясното стълбище, страховете й щяха да се умножат десетократно.
С пристигането на мъжете се посипаха нови, още по-неблагопристойни закачки. Рейна реши да не ги слуша, а още по-малко пък държеше да наблюдава как Уолтър снема одеждите на Ранулф. Затова съсредоточи мислите си върху това, който предстоеше на следващия ден, както и върху последователността на ястията — все пак повечето гости щяха да поостанат по-дълго. Мина й през ума, че в последно време е пренебрегнала болните в селото и че трябва да ги посети отново. За да се по-разсее, реши да мисли само и единствено за всички възможни добри намерения, които й дойдеха наум. Внезапно обаче някой заключи вратата и Рейна се сепна. Преглътна мъчително. В стаята бяха останали само тя и той.
След като заключи вратата, Ранулф се отправи направо към леглото. Беше само по панталони. Рейна затаи дъх. Нима щеше да й се нахвърли както първия път? Не, този път не го стори. Този път той просто сграбчи завивката и я дръпна рязко от тялото й.