Затворницата на дракона
- Автор: Линдзи Джоана
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Затворницата на дракона». Краткое содержание книги:
— Стой, където си, Роина! — заповяда дрезгаво той. — Ще се върна преди огънят в сапфирените ги очи да е угаснал. За да видя дали ще изпълниш обещанията, които те ми дават.
Не видя пламналите й страни. Обърна се и започна бързо да се облича. Тя се беше залъгвала, че успява да крие чувствата си по-добре от него. Това я накара да се почувства невероятно уязвима. Едно беше да признае, че го желае. Друго беше да допусне той сам да отгатне желанието й, без да е принудена да го лъже. Дали наистина го залъгва? Може би преди, когато все още можеше да се контролира, го е заблуждавала. Но не и сега, не и сега…
Уорик излезе от стаята, без да я погледне. Роина с облекчение забеляза, че изобщо не беше се накиприл за бъдещата си съпруга. Всъщност изглеждаше дори раздърпан. Гневът беше върнал суровото изражение на лицето му. Щеше да бъде щастливец, ако бъдещата младоженка не изпадне в истерия като го види в този му вид.
Тази мисъл разсмя Роина, но само за момент. Както и да би реагирала Изабел, тя беше тук, за да се омъжи за Уорик. Да, сватбата ще се състои. Тя ще промени положението на Роина, и то съвсем не в добра насока.
Тя може и да предизвиква страстта на Уорик, но той ще обръща внимание на своята булка. За Роина ще останат жестокостите и подигравките му. Без интимен контакт тя е безсилна да промени отношението му към себе си.
Беше й заповядал да лежи в леглото, но как би могла да стои на едно място? Скочи, бързо се облече и започна да крачи из стаята разтревожена. Той се бавеше и със сигурност онези пламъци отдавна бяха угаснали.
Изтормозена, Роина седна край прозореца. Не след дълго тя взе решението, че ще избяга. Дори може да го направи в деня на сватбата.
Уорик влезе неочаквано, но не беше сам. Следваше го висока, добре облечена жена, бледа като платно. С гарвановочерните си коси и зелени очи тя беше завладяващо красива. Нещо обаче определено я измъчваше и я правеше доста нервна.
Роина зяпна. Как можеше Уорик да я води тук? Ако го беше послушала, щеше още да лежи гола. Явно не беше забравил заповедта си, защото погледна първо към леглото. После очите му зашариха из стаята, докато я откриха в нишата край прозореца.
Роина веднага схвана, че иска нещо от нея. Точно така беше, когато той лежеше завързан в Къркбурой, Но сега можеше да разбере какво желае, докато не чу Изабел да говори.
Тази жена беше изплашена и се опитваше да обясни на Уорик защо не го обича. Сега Роина разбра какво иска Уорик от нея: да покаже на Изабел, че нехае за думите й. Роина не знаеше дали защитава гордостта си, или целта му е да намали угризенията на годеницата си. Очевидно му се щеше Роина да е там, където я беше оставил.
Не беше сигурна защо трябва да му помогне, но се изправи, за да я забележи другата жена. Това, оказа се, не беше достатъчно. Без да обръща внимание на прислужницата, Изабел продължи да приказва, отчаяно опитвайки се да привлече вниманието на Уорик. Но той не откъсваше поглед от Роина.
Роина застана пред него и мълчаливо му подсказа, че може да прави с нея, каквото поиска. Той я притисна зад себе си и се обърна към Изабел.
Това явно й направи впечатление, защото спря да разказва за някой си Майлз Фергънт, с когото се обичали още от деца. Роина помисли, че би могла да се съблече и да се лъхне в леглото. Тази мисъл я развесели. Изабел можеше и да не забележи това, но не и Уорик.
После реши да го прегърне през кръста. Измъкна ръката си от тази на Уорик, при което го усети как се стегна. После, когато постави ръцете си малко над бедрата му, той видимо се успокои. Пръстите й сигурно не се виждаха, но Роина вече не се интересуваше от Изабел. Тя започна да го гали.
Когато Уорик остана без дъх, Роина едва не се разсмя. Постави ръка между бедрата му. Тогава той се обърна и я изгледа. Този път не можеше да разгадае чувствата му. Досети се, че тя трябва да му помогне за изслуша Изабел, а не да го разсейва.
Изведнъж и двамата усетиха, че е станало тихо. После във въздуха отекна въпросът на Изабел:
— Уорик, коя е тази жена?
Дьо Шавий се обърна към нея, а Роина пъхна глава под рамото му.
— Моя пленница — беше краткият отговор.
— По-точно — лейди Роина, господарката на Къркбурой — добави невинно „пленницата“. Чудеше се дали няма да го вбеси с думите си. Права беше, защото той съобщи:
— Беше господарка, преди да стане моя пленница. Сега е жената, която носи моето дете.