Петстотинте милиона на Бегюм
- Автор: Верн Жюль Габриэль
- Серия: voyages extraordinaires #18
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Далчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Петстотинте милиона на Бегюм». Краткое содержание книги:
И Марсел прочете на глас страшните редове, написани от ръката на хер Шулце, от които си беше взел копие.
После добави:
— Онова, което впрочем още по-ясно ми доказа, че хер Шулце е мъртъв, ако можех да се съмнявам още, беше, че всичко около него бе престанало да живее, че всичко бе престанало да диша в Щалщадт! Като в двореца на Спящата царкиня сънят бе преустановил всеки живот, спрял всяко движение! Вцепенението на господаря беше едновременно вцепенило служителите и беше се разпространило и над сечивата!
— Да — отговори доктор Саразен, — там се е проявила справедливостта! В желанието си да ускори по всякакъв начин нападението си срещу нас, насилвайки пружините на своето действие, хер Шулце е загинал!
— Действително — отговори Марсел, — но сега, докторе, нека не мислим вече за миналото и се отдадем изцяло на настоящето. Сега, ако смъртта на Шулце означава мир за нас, тя е също тъй разруха за възхитителното предприятие, създадено от него, и временно фалит. Безразсъдствата, колосални като всичко, което Кралят на стоманата намисляше, изровиха пропасти. Заслепен, от една страна, от своите успехи, от друга — от омразата си срещу Франция и срещу вас, той достави грамадни въоръжения, без да вземе необходимите предпазни мерки срещу всекиго, който може да ни стане враг. Но макар че плащането на голяма част от неговите кредити се забави дълго, аз смятам, че една твърда ръка би могла да изправи Щалщадт на крака и да насочи към добро силите, които е натрупал за зло. Хер Шулце има един възможен наследник, докторе, и този наследник сте вие. Не бива да оставите да загине делото му. Всички прекалено много вярват на този свят, че от унищожаването на един съперник може да се извлече само полза. Това е голяма грешка и вие ще се съгласите с мене, надявам се, че напротив, трябва да се спаси от това огромно корабокрушение всичко онова, което може да послужи за доброто на човечеството. А на тази задача аз съм готов да се посветя изцяло.
— Марсел е прав — отговори Октав, като стискаше ръката на приятеля си — и аз с радост ще работя под негова заповед, ако баща ми се съгласи на това.
— Давам ви моето одобрение, скъпи деца — рече доктор Саразен. — Прав си, Марсел, няма да ни липсват капитали и с твоя помощ ще имаме във възкръсналия Щалщадт такъв арсенал от инструменти, че никой на света няма да помисли занапред да ни напада! И понеже ще бъдем най-силни и същевременно ще се мъчим да бъдем и най-справедливи, ще накараме всички около нас да обикнат благата на мира и справедливостта. Ах, Марсел, какви хубави блянове! И чувствувайки сега, че чрез тебе и с тебе ще мога да видя изпълнена част от тях, питам се защо… да, защо нямам двама сина!… Защо ти не си брат на Октав!… За нас тримата нищо не би ми изглеждало невъзможно!…
Деветнадесета глава
Семейна работа
Може би в нашия разказ не стана достатъчно дума за личните работи на героите. Това е още едно основание, да се върнем и да помислим най-сетне за тях.
Добрият доктор, трябва да кажем, дори когато се отдаваше изцяло на идеала, не беше чак толкова погълнат от колективното същество, от човечеството, та индивидът да изчезне съвсем за него. Внезапната бледнина, която покри лицето на Марсел при последните думи, го порази. Очите му потърсиха да прочетат в очите на младежа скрития смисъл на неочакваното му вълнение. В мълчанието си старият лекар се мъчеше да отгатне мълчанието на младия инженер и очакваше може би младият човек да го наруши; но Марсел, овладял се с голямо усилие на волята, си върна скоро хладнокръвието. Лицето му доби естествения си цвят и държанието му беше като на човек, който очаква продължението на започнатия разговор.
Доктор Саразен, може би ядосан малко от това бързо оправяне на Марсел, се приближи до младия си приятел; после с обичайния жест на лекарската си професия улови ръката му и я задържа в своята, както би направил с ръката на болен, комуто би пожелал незабелязано или разсеяно да опипа пулса.