Петстотинте милиона на Бегюм

Подписът беше останал недовършен; липсваха крайното „е“ и обичайната завъртулка.

Марсел и Октав останаха отначало неми и неподвижни пред това странно зрелище, пред появата на този зъл дух, достигаща до фантастичност.

Но трябваше най-сетне да се откъснат от тази зловеща картина. Двамата приятели, дълбоко развълнувани, напуснаха залата, разположена над лабораторията.

Там в този гроб, дето щеше да царува пълна тишина, когато лампата угасне по липса на електрически ток, трупът на Краля на стоманата щеше да остане сам, изсъхнал като една от мумиите на фараоните, които двадесет столетия не са могли да превърнат в прах!…

Един час по-късно, след като развързаха Зигимер, озадачен силно от върнатата му свобода, Октав и Марсел напуснаха Щалщадт и поеха пътя за Франсвил, дето пристигнаха същата вечер.

Доктор Саразен работеше в кабинета си, когато му обадиха за връщането на двамата младежи.

— Нека влязат — извика той, — нека влязат веднага!

Първата му дума, когато ги видя двамата, беше:

— Е, какво?

— Докторе — отговори Марсел, — известията, които ви носим от Щалщадт, ще успокоят задълго духа ви. Хер Шулце го няма! Хер Шулце е мъртъв!

— Мъртъв! — извика доктор Саразен. Добрият доктор остана замислен известно време пред Марсел, без да добави дума.

— Клето мое дете — рече му той, след като се съвзе, — разбираш ли, че това известие, което би трябвало да ме радва, защото отдалечава от нас всичко най-омразно за мене, войната, и то най-необоснованата война, разбираш ли, че то против всяко основание ми сви сърцето! Ах, защо този човек с големи способности се обяви за наш враг? Защо не употреби редките си умствени качества в служба на доброто? Колко изгубени сили, чието приложение щеше да е полезно, ако можехме да ги обединим с нашите и да им дадем една обща цел! Ето какво най-напред ме порази, когато ти ми каза: „Хер Шулце е мъртъв“. Но сега разправи ми, приятелю, онова, което знаеш за този неочакван край.

— Хер Шулце — подзе Марсел — е намерил смъртта си в тайнствената лаборатория, която той с дяволско умение беше се постарал да направи недостъпна приживе. Никой освен него не знаеше за нейното съществуване и никой следователно не е можел да проникне вътре, за да му помогне. Той е станал жертва на това невероятно съсредоточаване на всички сили в ръцете му, на което погрешно разчиташе, за да бъде едничък ключ на цялото свое дело, и това съсредоточаване в уречения от бога час се е обърнало неочаквано срещу него и срещу неговата цел!

— Не можеше и да бъде иначе! — отговори доктор Саразен. — Хер Шулце беше тръгнал от една абсолютно погрешна предпоставка. И наистина най-доброто управление не е ли онова, чийто ръководител след смъртта си може да бъде лесно заместен и което продължава да функционира тъкмо защото в механизма му няма нищо тайно?

— Вие ще видите, докторе — отговори Марсел, — че онова, което е станало в Щалщадт, е доказателство, ipso facto6, на онова, което току-що казахте. Аз намерих хер Шулце седнал пред писалището, централната точка, отдето тръгваха всички заповеди, на които се подчиняваше Градът на стоманата, без никога нито една от тях да е била обсъдена. Смъртта до такава степен му е запазила държанието и всички привидни признаци на живот, че очаквах за миг да ми заговори този призрак. Но изобретателят е станал жертва на собственото си изобретение. Той е бил поразен от един от тези снаряди, които трябваше да унищожат нашия град! Оръжието му се е счупило в собствената му ръка тъкмо когато той е завършвал последното си писмо с една заповед за унищожение! Слушайте!