Петстотинте милиона на Бегюм

Тогава пред погледите им изникна едно колкото ужасно, толкова и неочаквано зрелище.

Стъкленият диск, изпъкнал от двете си страни като леща, уголемяваше прекомерно предметите, които се виждаха през него.

Там беше тайната лаборатория на хер Шулце. Силната светлина, която излизаше от диска, сякаш това беше диоптричният апарат на някой фар, идеше от двойна електрическа лампа, която още гореше в изпразненото от въздух кълбо и която токът на една мощна батерия продължаваше да захранва. В средата на стаята под това ослепително осветление се виждаше увеличена до грамадни размери от лещата седнала човешка фигура, неподвижна, сякаш от мрамор, подобна на някой от сфинксовете в Либийската пустиня.

Подът около този призрак беше осеян с парчета от снаряд.

Никакво съмнение!… Беше хер Шулце, когото можеха да познаят по ужасната му озъбена челюст, по блестящите зъби, но някакъв гигантски хер Шулце, когото избухването на един от неговите страшни снаряди беше едновременно задушило и вледенило под действието на страшен студ!

Кралят на стоманата седеше пред масата си, хванал в ръка гигантското перо, дълго като копие, и сякаш още пишеше. Да не беше безжизненият поглед на разширените му зеници, неподвижността на устата, човек би го взел за жив. Като онези мамонти, които намират заровени в ледниците на полярните области, този труп се намираше там вече от месец, скрит от очите на всички. Около него беше още замръзнало всичко — реактивите, в своите буркани, водата в своите съдове, живакът в стълбицата си!

Въпреки това ужасно зрелище Марсел почувствува задоволство, като си помисли колко е щастлив, че може да наблюдава отвън вътрешността на тази лаборатория, защото, ако бяха проникнали там, Октав и той щяха сигурно да бъдат умъртвени.

Как беше станало това ужасно произшествие? Марсел отгатна това без мъка, когато забеляза, че отломките от снаряда, пръснати по пода, бяха дребни стъклени парчета. Явно вътрешната обвивка, която съдържаше течния въгледвуокис в задушливите снаряди на хер Шулце, беше направена с оглед на грамадния натиск, който трябваше да понесе, от закалено стъкло, с десет-дванайсет пъти по-голяма устойчивост от обикновеното стъкло; но един от недостатъците на това още ново изделие е, че под действието на мистериозна молекулярна сила то избухва неочаквано, понякога без видима причина. Тъкмо това се беше случило. Може би дори вътрешният натиск бе предизвикал още по-неизбежно избухването на снаряда, поставен в лабораторията. Въгледвуокисът, внезапно освободен от натиск, беше предизвикал, превръщайки се в газообразно състояние, ужасно спадане на околната температура.

Все пак действието трябва да е било светкавично. Хер Шулце, изненадан от смъртта в оная стойка, която е имал в момента на избухването, се беше мумифицирал мигновено сред тоя студ от сто градуса под нулата.

Едно обстоятелство главно учуди Марсел — Кралят на стоманата е бил поразен, докато е писал.

А какво ли е писал на този лист хартия с перото, което държеше още в ръката си? Любопитно беше да се узнае последната мисъл, да се види последната дума на един такъв човек.