Сенки в мрака
- Автор: Хауърд Линда
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петя Димитрова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Сенки в мрака». Краткое содержание книги:
— Силно се съмнявам — отвърна сериозно той. — Ще следя да погълнеш всяка една халка.
— Вече се храня — отвърна тихо тя. — Научих се.
— Тогава няма да имаш нищо против да те погледам как го правиш.
Позна интонацията, която придобиваше гласът му, когато бе твърдо решен да принуди някого да направи нещо, така че просто бе безсмислено да спори. Като малка тези нотки й бяха внушавали усещане за спокойствие, символизирайки сигурността и стабилността, от които се бе нуждаела толкова отчаяно след смъртта на родителите си. По някакъв странен начин все още й действаха успокоително. Може и да не я харесваше, да не я желаеше, но поне не искаше тя да умре от глад.
Малкото ресторантче, където я отведе, не бе по-голямо от кухнята в Дейвънпорт — с няколко сепарета, няколко малки масички и четири високи стола до бара. Във въздуха се носеше апетитната миризма на пържен бекон и наденички, придружен от приятния аромат на кафе и чили. В последното сепаре двама почернели от работа на открито мъже проследиха с интерес Уеб и Роана.
Слаба жена на средна възраст, почерняла също като двамата възрастни мъже, се приближи до масата. Измъкна зелен бележник за поръчки от задния джоб на дънките си и се приготви да запише поръчката им.
Очевидно нямаше меню. Роана погледна въпросително Уеб.
— За мен обикновеното — леко запържени яйца с шунка, но без да ги обръщате — каза той, — а тя ще вземе обикновени бъркани яйца, препечена филийка, бекон и картофена салата. И кафе за двама ни.
— Вече не можем да запържваме леко яйцата. Забранено е от здравните власти — отвърна сервитьорката.
— Е тогава ги изпържете както трябва, но не прекалявайте.
— Ясно. — Докато отиваше към кухнята, сервитьорката откъсна листа от бележника и го остави на шублера. — Бет? Имаме поръчка.
— Сигурно често се храниш тук — промълви Роана.
— Когато съм в града, обикновено се отбивам.
— Какво ще рече обикновени бъркани яйца?
— Без люти чушки.
На върха на езика й бе да попита дали тях ги наричат луксозни бъркани яйца, но успя да се сдържи. Колко лесно бе да придобие отново старите си навици с него! — помисли си тъжно тя. Но вече се бе научила да сдържа духовитите си забележки, тъй като повечето хора не ги оценяваха, дори по-безобидните. Преди на Уеб сякаш му бяха допадали, но може би се бе преструвал, за да не я засегне.
Сервитьорката сложи две горещи кафета пред тях.
— Сметана? — попита тя, а Уеб отвърна от името на двамата:
— Не.
— Ще ми отнеме поне седмица, а по-вероятно две, за да се погрижа за бизнеса си тук — изведнъж рече той. — Ще задържа ранчото си, така че ще се налага да пътувам, за да го поддържам. Дейвънпорт няма да се превърне в единствената ми грижа.
Роана отпи от кафето, за да прикрие облекчението си. Въпреки всичко се връщаше вкъщи. Беше казал, че ще го направи, ако тя спи с него, но до този момент не бе сигурна дали наистина е възнамерявал да го стори. Нямаше да има кой знае какво значение дори да бе знаела, че лъже. Независимо дали задачата й щеше да бъде успешно изпълнена, миналата нощ се бе оказала възможност за сбъдване на всичките й мечти и Роана се бе вкопчила с две ръце в нея.
— Лусинда едва ли очаква от теб да продадеш ранчото.
— Глупости! Тя смята, че вселената се върти около Дейвънпорт. На света не съществува нещо, което не би направила, за да го запази. — Той се отпусна назад и просна дългите си крака, като внимаваше да не докосне нейните. — Разкажи ми какво става там. Майка ми споменава някои от новините, както и леля Сандра, но те не знаят всекидневните подробности. Знам, че Глория е успяла да премести цялото си семейство в Дейвънпорт.
— Не всички. Бейрън и семейството му все още живеят в Шарлот.
— Мисълта да бъда под един и същи покрив с Ланет и Корлис е достатъчна, за да ме накара да се замисля относно купуването на собствен апартамент в града.
Роана не изрази гласно съгласието си, но съзнаваше много добре какво има предвид.
— А ти? — продължи той. — Учила си в колеж в Кускалоса. Защо промени решението си? Знам, че смяташе да ходиш в местен колеж.
Беше отишла по-далеч, защото в продължение на доста време това й се бе струвало много по-подходящо, отколкото да стои вкъщи. Проблемите с безсънието й не бяха толкова тежки, нито спомените — толкова живи, както когато беше у дома. Но бе минала почти година, преди да замине в колежа, и тази година се бе оказала истински ад.
Не му спомена нищо, а просто сви рамене и рече:
— Знаеш как е. Човек може да мине и без него, но така установяваш всички подходящи за колежа контакти. — Не уточни точно в кой колеж, тъй като Уеб бе завършил същия.