Повелителката на Авалон
- Автор: Брэдли Мэрион Зиммер
- Серия: avalon #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боряна Дженабетска
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Повелителката на Авалон». Краткое содержание книги:
Три забележителни жени властват духом над Римска Британия, три Повелителки на Авалон се борят със собствената си орис, за да се сбъдне пророчеството — да дойде Защитникът на Британия, Свещеният владетел, легендарният крал Артур…
Това е предисторията на „Мъглите на Авалон“. В епично великолепие оживяват древни битки. Римският орел е вкопчен в смъртна схватка с британския дракон, хищни саксонски пирати давят в кръв страната; новата вяра в един кротък Бог се налага с огън и меч — и над всичко сияе във вечна сила Светият Граал.
Когато видя Сианна, моментално забрави за меча. Беше облечена също като него в зелено — цвят, символизиращ пролетта — и тъкмо поставяше свеж венец от глог на косите си. На слънцето косата й блестеше като златна с червеникави оттенъци.
— Кралице… — той взе ръката, която тя му подаваше, и я целуна. С докосването си й предаде своя ням въпрос: „Щастлива ли си като мен?“
— Любов моя… — „Още по-щастлива“, отвърнаха очите й. Гауен изпита желание отново да е нощ и двамата да бъдат насаме. Сега тя беше обикновена жена, но богинята, която дойде при него през изминалата нощ, не бе по-прекрасна в очите му.
— Гауен… Господарю… — заекна смутено Лизанда. — Донесохме храната.
— По-добре да хапнем нещо — каза Сианна. — Долу готвят, но яденето няма да е готово преди танците около дървото, а те ще започнат чак по обед.
— Вече съм сит — промълви Гауен и стисна ръката й, — но сигурно скоро ще огладнея отново…
Сианна пламна, сетне се разсмя и го дръпна към масата, където имаше студено месо, пресен хляб и ейл. Тъкмо се канеха да седнат, когато от подножието на хълма се разнесоха викове.
— Да не би вече да трябва да слизаме? — поде Сианна, но във виковете, които чуваха, нямаше и следа от празнично ликуване.
— Бягайте! — думите вече се различаваха съвсем ясно. — Те идат — трябва да се спасявате!
— Но това е Туарим! — възкликна Лизанда, която се взираше надолу. — Какво може да се е случило?
Гауен ненапразно бе преминал мъчителните месеци на военното си обучение. Скочи и застана с ръка на дръжката на меча, а Сианна понечи да каже нещо, но срещна очите му и само безмълвно се изправи до него.
— Кажи! — Гауен пристъпи напред към младия друид, който с последни сили се изкачи на върха и залитна към него.
— Отец Павел и монасите — каза той задъхано. — Носят въжета и чукове. Казват, че ще разрушат свещения каменен кръг!
— Те са стари хора — каза успокоително Гауен. — Ще се изправим на пътя им към храма. Не могат да ни накарат да помръднем от мястото си, нито пък ще им позволим да докоснат камъните, дори да са съвсем полудели. — Трудно му бе да повярва, че кротките монаси, с които толкова често бе пял псалми, може да са обзети от такъв фанатизъм, дори след като цяла година бе слушал изпепеляващите тиради на отец Павел.
— Не е това… — преглътна мъчително Туарим. — С тях има… войници. Гауен, ти трябва да изчезнеш. Отец Павел е пратил хора в Дева и е повикал римляните на помощ!
Гауен си пое дълбоко дъх. Сърцето му се блъскаше така силно в ребрата, че се надяваше да не се забелязва с просто око. Отлично знаеше как постъпват римляните с дезертьорите. За миг наистина помисли да побегне. Но нали вече веднъж бе постъпил така — и щом срамът, че бе избягал от една битка, която не бе негова, че бе напуснал редиците на армия, която не се бе клел да следва, все още го изгаряше, как би могъл да преживее мисълта, че е изоставил народа си, същите хора, които го провъзгласиха за Пендрагон на Тор?
— Добре тогава! — той се насили да се усмихне. — Римляните са разумни хора. Наредено им е да не засягат вярата на всички народи по земите, които сега са техни. Ще им обясня как стоят нещата, и те няма да допуснат назаряните да осквернят храма ни.
Лицето на Туарим се поразведри и Гауен си пое дъх. Надяваше се това, което бе казал току-що, да е действително вярно. Тъй или иначе, вече бе късно да си променя решението, защото самият отец Павел, с лице, пламнало от гняв и от положеното усилие, се появи на върха на хълма.
— Гауен! Сине мой, какво са сторили с теб? — свещеникът пристъпи напред, кършейки ръце, а зад него се появиха още трима от братството. — Нима те принудиха да се кланяш на техните идоли? Нима падна жертва на изкушението и сега тънеш в грях и позор?
Гауен първоначално се развесели, но доброто му настроение бързо бе изместено от прилив на гняв и той застана между стария човек и Сианна.
— Никой не ме е принуждавал да върша каквото и да било, нито пък някой би могъл да го стори! А тази жена е моя съпруга, затова ти препоръчвам да си държиш мръсния език зад зъбите, когато стоиш пред нея!
Междувременно цялото назарянско братство се бе добрало до върха. Наистина носеха огромни чукове и въжета. Гауен направи знак на Туарим да отведе Сианна.