Повелителката на Авалон
- Автор: Брэдли Мэрион Зиммер
- Серия: avalon #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боряна Дженабетска
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Повелителката на Авалон». Краткое содержание книги:
Три забележителни жени властват духом над Римска Британия, три Повелителки на Авалон се борят със собствената си орис, за да се сбъдне пророчеството — да дойде Защитникът на Британия, Свещеният владетел, легендарният крал Артур…
Това е предисторията на „Мъглите на Авалон“. В епично великолепие оживяват древни битки. Римският орел е вкопчен в смъртна схватка с британския дракон, хищни саксонски пирати давят в кръв страната; новата вяра в един кротък Бог се налага с огън и меч — и над всичко сияе във вечна сила Светият Граал.
Цялото тяло на Гауен се люлееше от ударите на сърцето му. Добре, че бе оставил меча — трепереше така, че ако той бе все още в ръцете му, със сигурност би се наранил. Факлоносците, които съпровождаха Сианна, останаха отвън. Когато Сианна прекрачи между двата каменни стълба и тръгна към него, двамата сякаш засветиха със собствена светлина, а светът извън каменния кръг се стопи и изчезна.
В този момент той не би могъл да каже красива ли е невестата му. Това бе обикновена дума от човешкия език, а Гауен, макар и обучен за бард, не би намерил думи, с които да изрази чувствата си в този миг. Искаше му се да коленичи и да целува следите от стъпките й, но нещо друго — другата половина на божественото начало, което двамата въплъщаваха — го подтикна да тръгне към нея, за да я посрещне. Видя себе си отразен в очите й.
— Ти ме повика, любими, и аз дойдох… — гласът й бе тих; в очите й Гауен забеляза весели искрици, които му припомниха обикновеното момиченце, с което преди години ходеха да търсят птичи гнезда. Така му бе по-лесно да понесе божествената сила, която пулсираше в него.
— Нашият съюз — каза той с усилие, — ще служи на земята и на народа ни. Но те питам, Сианна, искаш ли ти самата да споделиш с мен брачното ложе?
— Ако откажа, какво ще сториш? — в гласа й се прокрадна нежна насмешка.
— Ще взема друга — все едно коя — защото трябва да изпълня дълга си. Но ще вземе само тялото ми. Не бих дал душата и сърцето си на друга. Ти си жрица. Искам да знаеш, че бих разбрал, ако си решила… — той я загледа. Опитваше се да я накара да разбере това, което не смееше да каже на глас.
— Не, не съм решавала нищо подобно, нито пък на теб ще ти се наложи да го правиш — отвърна тя.
Сианна дойде съвсем близо до него, постави ръце на раменете му и отметна глава назад, за да приеме неговата целувка. Гауен се наведе, все още разтворил ръце встрани. Когато устните му докоснаха нейните, почувства, че се изпълва със свръхестествена сила.
Усещането му припомни донякъде пламъка, който бе почувствал у себе си миналата нощ — но този огън бе по-нежен и обгръщаше двамата в златисто сияние. Той осъзнаваше себе си, но у него беше и някой друг — някакво върховно вдъхновение, което насочваше неопитните му пръсти да развържат сложния възел на колана й — символ на девствеността, да се справят с обсипаните със скъпоценности токи, които придържаха робата на раменете й. Ефирната дреха се свлече като облак и тя застана пред него в целия блясък на недокоснатата си прелест — меките извивки на голото й тяло бяха далеч по-прекрасни от скъпоценностите на феите.
Сианна протегна ръце към него и отвърза позлатения му колан. Падна и неговата дреха и Гауен докосна с почуда и трепет гърдите й. Тя се притисна към него и устните им се сляха. Не съществуваше нищо друго освен отчаяния им копнеж да се слеят в едно цяло.
— Къде… любов моя? — попита задъхано Гауен, когато можа отново да си поеме дъх.
Сианна отстъпи малко назад и се отпусна на каменния олтар. Гауен коленичи пред нея. Мощният поток на силата, който течеше през Тор, се надигаше и го изпълваше така, че той целият изтръпваше от непоносимото напрежение. Внимателно, за да не разруши невероятната магия на момента, той се изправи, сведе се над нея, отпусна се между разтворените й бедра и телата им се сляха.
В мига на сливането Гауен почувства съпротивата на девствеността й и разбра, че беше му казала истината — но не това бе от значение. Той най-сетне бе у дома — и това го изпълваше с ликуване, което досега не бе могъл да си представи, с увереност, че Богът е намерил своята Богиня.
За миг двамата останаха неподвижни, но не можеха повече да противостоят на силата, която ги бе свързала. Сианна го обви с ръце и телата им се задвижиха в ритъма на най-древния от всички танци. Гауен знаеше, че е само проводник на напиращата в него сила, че трябва да я даде цялата на жената, в чиито прегръдки лежеше. Почувства как тя се превръща в пламък, как се отдава всецяло, и в напора на страстта си имаше чувството, че макар и в човешки облик, успява да достигне нещо извън границите на осезаемия свят.
Във върховния миг, когато бе убеден, че съзнанието изцяло го е напуснало, Гауен все пак дочу шепота на Сианна:
— Аз съм олтарът…
Той отвърна:
— Аз съм жертвата… — и чрез него намериха освобождение и страстта на мъжа, и неземната сила на бога.