Непознат в огледалото
- Автор: Шелдон Сидни
- Язык: болгарский
- Переводчик: Александър Ванчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Непознат в огледалото». Краткое содержание книги:
В южна Калифорния, където не вали сняг, има обичай три седмици преди Рождество, да се състои парад на дядо Коледа по булевард „Холивуд“. След това до самата коледна вечер, той се повтаря всеки ден. Гражданите на Холивуд отдават също такова голямо значение на парада, както и северните им съседи. Не ги беше грижа, че по къщите и колите от радиото се лееха „Слава на Бога във висините“, „Тиха нощ“ или „Рудолф еленът с червения нос“,29 докато жителите се пържеха в трийсетградусовите жеги. Копнееха за старата бяла Коледа, както всички останали родолюбиви американци, но знаеха, че Бог няма да им я осигури. Затова се бяха научили да си я създават сами. Украсяваха улиците с коледни лампички, пластмасови коледни елхи и фигури на дядо Коледа с елена и шейната от папие-маше. Звезди и второкласни актьори се бореха за привилегията да влязат в коледния парад не за да доставят радост на хилядите деца и възрастни, наредени по пътя на шествието, а защото парадът се предаваше по телевизията и те искаха лицата им да бъдат видени по цялата страна.
Джил Касъл стоеше на ъгъла сама и гледаше преминаващото шествие — звездите махаха отгоре на почитателите си. Тази година командващ парада бе Тоби Темпъл. Обожаващите го тълпи изпаднаха в буен възторг, когато мина неговата каляска. Джил за момент зърна грейналото му, одухотворено лице, преди да отмине.
Последваха духовата музика на Холивудската гимназия, каляската на Масонския храм и оркестърът на морската пехота. После ездачите в каубойски дрехи, оркестърът на Армията на спасението, последван от Поклонниците. Имаше пеещи групи, развяващи знамена и транспаранти, каляската на ферма „Нот Бери“ с животни и птици, направени от цветя, пожарни коли, клоуни и джаз оркестри. Може и да не беше в духа на Коледа, но си беше чист холивудски спектакъл.
Джил познаваше някои от второстепенните актьори в каляските. Един от тях се наведе към нея и извика:
— Айе, Джил! К’во става?
Няколко души от тълпата я изгледаха завистливо. Изпита приятното чувство на собствена значимост, хората виждаха, че тя е в Бизнеса. Дълбок, плътен глас зад нея каза:
— Извинете, вие актриса ли сте?
Джил се обърна. Гласът принадлежеше на висок, рус, добре изглеждащ младеж в средата на двайсетте. Лицето му бе загоряло, а зъбите — бели и равни. Носеше чифт стари джинси и сако от син туид с кожени кръпки на лактите.
— Да.
— И аз съм. Актьор, имам предвид — усмихна се и добави: — Борещ се.
Джил посочи себе си и каза:
— Бореща се.
Той се засмя.
— Мога ли да ви купя чаша кафе?
Името му бе Алън Престън, бе дошъл от Солт Лейк Сити, където баща му бе старейшина на мормонска църква.30
— Израснах с твърде много религия и почти никакви забавления — призна той пред Джил.
„Това е почти знамение — помисли Джил. — Ние имаме съвсем еднакъв произход.“
— Добър актьор съм — каза Алън със съжаление, — но това е труден град. У дома всеки иска да ти помогне. Тук изглежда всеки иска да те хване.
Разговаряха, докато кафенето затвори и накрая станаха като стари приятели. Когато Алън попита:
— Искаш ли да отидем у дома?
Джил се поколеба само за миг.
— Добре. — Алън Престън живееше на квартира в общежитие до булевард „Хайланд“, близо до зала „Холивуд Боул“. Държеше малка стая на гърба на сградата.
— Наричат това място „Утайките“ — каза той на Джил. — Трябва да видиш какви шемети живеят тук. Всички си мислят, че ще станат нещо голямо в шоу бизнеса.
„Като нас — помисли Джил.“
Мебелировката в стаята на Алън се състоеше от легло, бюро, стол и малка сгъваема маса.
— Само чакам да се преместя в двореца си — обясни Алън.
— И аз съм така — засмя се Джил.
Алън тръгна да я прегръща, но тя се отдръпна.
— Моля те, недей.
Той я погледна и каза нежно:
— Добре.
Джил изведнъж се смути. Какво правеше в стаята на този мъж, в края на краищата? Знаеше и отговора.
Тя бе отчаяно самотна. Беше жадна за някой, с когото да говори, жадна да усеща мъжки ръце около себе си, да бъде прегръщана, успокоявана. Някой, който да й казва, че всичко ще бъде чудесно. Мина толкова време. Мислеше за Дейвид Кениън, но той бе в друг живот, в друг свят. Малко по-късно, когато Алън Престън отново обви ръце около Джил, тя затвори очи и той се превърна в Дейвид Кениън, който я целуваше, събличаше и любеше.
29
Коледни песни — бел.пр.
30
Солт Лейк Сити е център на щат Юта, прочут с преобладаваща част от населението, членове на мормонската секта. Дълбоко религиозни хора с много съпруги — бел.пр.