Магьосникът
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Серия: Тъмната кула #4
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Магьосникът». Краткое содержание книги:
Спасяват се като по чудо и продължават пътя си към митичната Тъмна кула, ала Роланд внезапно осъзнава, че за да не загуби приятелите си, трябва да им разкаже за онзи болезнен период от младостта си, който досега е пазил в тайна.
Това е историята за трагичната любов между Роланд и красивата Сюзан, за приключенията му с верните приятели Кътбърт и Алан в баронство Меджис, където всеки се стреми да притежава вълшебното кълбо — частица от Дъгата на Магьосника.
— Да, Уил Диърборн — сухо каза тя. — Казват, че откровеността е най-добрата политика.
Той я погледна недоверчиво и после отново засия в усмивка — опасна, подобна на плаващи пясъци — лесно попадаш в тях, но трудно се измъкваш.
— Напоследък в Сдружението има разногласия. Отчасти това е причината Фарсън да се е издигнал толкова много и амбициите му да нараснат. Той измина дълъг път — от опустошител, който започна като разбойник, ограбващ дилижанси в Гарлан и Дисой. И ще отиде още по-надалеч, ако Сдружението не се съживи. Може да стигне и до Меджис.
Сюзан не можеше да си представи за какво е притрябвало на Добрия едно заспало градче близо до Чисто море, но си замълча.
— Всъщност не ни изпраща точно Сдружението — продължи Уил. — Не изминахме този дълъг път да броим крави, нефтени сонди и хектари обработваеми земи.
Спря за миг, вторачи се в пътя и разсеяно погали муцуната на Ръшър. Сюзан си помисли, че вероятно е смутен или дори се срамува.
— Изпратиха ни нашите бащи.
И тогава тя разбра. Те бяха лоши момчета, изпратени уж да работят, което не беше точно изгнание. Вероятно истинската им задача в Хамбри беше да заличат петното върху репутацията си. „Е — помисли си, — това обяснява усмивката, подобна на плаващи пясъци, нали? Пази се от този човек, Сюзан. Той е от онези, които горят мостове и преобръщат пощенски коли, сетне продължават весело по пътя си, без да поглеждат назад. Не го правят от злоба, а от чисто момчешко безразсъдство.“
Това отново я подсети за старата песен.
— Да, нашите бащи.
Сюзан Делгадо също бе правила една-две (или може би пет-шест) лудории в живота си и изпита симпатии към Уил Диърборн, но и предпазливост. И интерес. Лошите момчета можеха да бъдат забавни… до определен момент. Въпросът беше колко лоши са Уил и неговите приятели.
— Наказание, а?
— Да, наказание — потвърди той. Гласът му още беше мрачен, но погледът му се поразведри. — Бяхме предупредени. Имаше… известно количество алкохол.
„И момичета, които да опипвате с ръката, в която не държите чашата с бира?“ Това беше въпрос, който нито едно порядъчно момиче не би задало направо, но Сюзан си го помисли.
Усмивката, която играеше в ъгълчетата на устните му, изчезна.
— Прекалихме и веселбата спря. Постъпихме като пълни глупаци. След полунощ устроиха състезание. Всички бяхме пияни. Един от конете заклещи копитото си в дупка на лалугер и счупи крака си. Трябваше да го убием.
Сюзан изтръпна. Това не беше най-лошото, което можеше да си помисли, но бе достатъчно неприятно. И когато Уил продължи да говори, стана още по-лошо.
— Конят беше чистокръвен, един от трите на бащата на моя приятел Ричард, който не е заможен човек. Разиграха се сцени, които нямам желание да си припомням. Накратко, след много разговори и предложения за наказания, бяхме изпратени тук. Идеята бе на бащата на Артър. Мисля, че той винаги е бил отвратен от сина си. Разбира се, лудориите на Артър не идвали от страна на Джордж Хийт.
Сюзан се усмихна, припомняйки си думите на леля Кордилия. „Със сигурност не го е наследила по наша линия.“ Сетне пресметнатата пауза, последвана от: „Леля й по майчина страна полудя… Не знаеше ли? Да. Самозапали се и се хвърли от Ската. Това стана в годината на кометата.“
— Както и да е — продължи Уил, господин Хийт ни изпрати с поговорка, която знаеше от баща си. „Човек трябва да размишлява в чистилището.“ И ето ни тук.
— Хамбри съвсем не е чистилище.
Той отново направи смешния си поклон.
— Ако беше така, всички щяха да искат да са достатъчно лоши, за да дойдат тук и да се запознаят с красивите му жителки.
— И все пак може би трябва да се замислят — каза тя с леден тон. — И тук има неприятности…
После изведнъж млъкна, защото осъзна нещо смайващо — искаше й се да се надява, че този младеж ще участва в заговор с нея. Инак щеше да й бъде трудно.
— Сюзан?
— Замислих се за нещо. А вече пристигнал ли си? Имам предвид официално?
— Не — отговори той, мигновено схващайки смисъла на думите й. Явно беше проницателен. — Пристигнахме в Баронството днес следобед и ти си първият човек, с когото някой от нас е разговарял… освен ако Ричард и Артър не са срещнали някого. Не можах да заспя, излязох да пояздя и да обмисля нещата. Лагерът ни е ей-там. На онзи склон, спускащ се към морето.
Посочи вдясно.
— Да, наричаме го Ската.
Сюзан осъзна, че Уил и приятелите му може да са се настанили там, където след известно време щяха да бъдат официално узаконените й земи. Мисълта беше забавна и вълнуваща, но и малко обезпокоителна.