Магьосникът

— Сигурно.

Уил още гледаше на север и силен порив на вятъра блъсна шапката му, която падна на гърба му и увисна на кожения ремък на врата му. Косите му бяха по-дълги от общоприетото, дълги и черни като гарваново крило. Сюзан изпита неочаквано, непреодолимо желание да прокара пръсти през тях и да усети структурата им — груба, гладка или мека като коприна. И какъв ли беше ароматът им? Отново почувства гореща тръпка ниско под корема. Младежът се обърна към нея, сякаш бе прочел мислите й, и тя се изчерви, благодарна, че е тъмно и Уил не вижда смущението й.

— Откога съществува?

— Откакто съм родена, но не и преди баща ми да бъде роден. Разказваше ми, че когато се появило, земята се разлюляла като при земетресение. Според някои земетресението предизвикало изтъняването. Други твърдят, че това са суеверни глупости. Само знам, че винаги е било там. Пушекът го кара да утихне за известно време, така както въздейства върху пчелите или осите, но звукът винаги се завръща. Дървата, струпани пред отвора, пречат на добитъка да влиза вътре, но понякога изтъняването привлича животните. Само боговете знаят защо. Но ако някоя крава или овца попадне в него, никога не излиза. Каквото и да представлява, изтъняването е гладно.

Сюзан отметна пончото, преметна крак над седлото и скочи от Ръшър с едно-единствено грациозно движение. Очите на Уил се разшириха и тя разбра, че е видял доста… но нищо от онова, което миеше, докато вратата на банята беше затворена, така че какво от това? Пък и бързото слизане от кон беше любимият й номер, когато беше в настроение да се перчи.

— Красота — възкликна той.

— Научих го от татко — отговори Сюзан, реагирайки на по-невинното тълкуване на комплимента. Но усмивката й, докато му подаваше юздите, загатваше, че има желание да приеме ласкателството му.

— Виждала ли си изтъняването?

— Да. Един-два пъти. Отвисоко.

— Как изглежда?

— Грозно — без да се замисли, отговори тя. До тази вечер, когато бе видяла отблизо усмивката на Рия и изтърпяла подвижните й пръсти, би казала, че това е най-грозното нещо, което бе виждала. — Малко прилича на тлеещ торфен огън и на блато, пълно с мръсна зелена вода. От него се надигат изпарения. Понякога има очертанията на дълги, мършави ръце. Едната е безпръста.

— Расте ли?

— Да. Всяко изтъняване се разраства, но бавно. Няма да излезе от Айболт Каньон, докато ние с теб сме живи.

Погледна небето и видя, че съзвездията бяха продължили да се движат по пътя си, докато двамата разговаряха. Имаше чувството, че може да говори с Уил цяла нощ — за изтъняването, за Ситго, за досадната й леля, за каквото и да е — и тази мисъл я учуди. Защо трябваше да й се случи точно сега, за Бога? След като три години не бе обръщала внимание на момчетата от Хамбри, защо сега трябваше да срещне младеж, който я заинтригува по такъв странен начин? Защо беше толкова несправедлив животът?

Отново чу думите на баща си: „Ако е ка, ще връхлети като вихър и плановете ти ще рухнат като хамбара на дядо ми, когато го порази циклонът.“