Зона 51: Началото
- Автор: Мейер Боб
- Серия: area 51 #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Зона 51: Началото». Краткое содержание книги:
Любопитен репортер и „уфоманиак“ се промъкват в забранен район, наричан Зона 51. Повече никой не ги вижда.
— Едни и същи знаци? — попита Нейбингър, докато прелистваше страниците. Мярнаха му се и други познати надписи.
— С някои дребни различия. Всъщност, с доста дребни различия. Но да, мисля, че коренът им е общ и че са свързани. Тази писменост несъмнено е далеч по-древна от всички останали, познати на съвременната история.
Нейбингър затвори папката.
— Изучавам руническата писменост от много години. Виждал съм част от надписите, които имате тук, ще ви разкрия дори, че успях да разчета отделни фрази от една стена в долната галерия на Голямата пирамида с помощта на символи от южноамерикански източник. Но въпросът, който не ми дава покой — и поради който досега не съм правил изследванията си публично достояние — е как надписи на един и същ древен език са достигнали до толкова отдалечени места?
Слейтър се настани обратно на пода.
— Сигурно сте чували за така наречената теория за първоначалното преселение?
— Да, естествено — кимна Нейбингър.
Знаеше добре за какво говори Слейтър, макар модерните ветрове в археологията да духаха в посока към изолационистичната теория. Изолационистите вярваха, че всички древни цивилизации са се развивали независимо една от друга. Месопотамия, долината на Инд, Китай, Египет — всички те са прекрачили прага на цивилизацията почти по едно и също време — около четвъртото или третото хилядолетие преди Христа. В подкрепа на твърденията си и за да обяснят това доста любопитно съвпадение, изолационистите използваха общоприетата теория за естествената еволюция. Също с приликите в човешкия генотип обясняваха и различни странни археологични находки. Излизаше, че построяването на пирамиди в Перу, Египет, Индокитай и Северна Америка — едни от камък, други от пръст и глина, но забележително сходни, независимо от отдалечеността на тези места — се дължеше единствено на стремежа на човешкото общество да следва общи пътища на развитие.
За Нейбингър това обяснение винаги бе изглеждало малко наивно. Нима по същата логика племена от различни краища на света трябваше да създадат почти идентична писменост, а после да я забравят — доста преди да се появят йероглифите?
Защитниците на теорията за преселението се придържаха към обратния възглед и Нейбингър бе по-склонен да се присъедини към тях. Те смятаха, че приликите в развитието на изброените древни цивилизации — включително обичаи, писменост, строителство, се дължат на един-единствен простичък факт — всички те са били заченати от една и съща по-ранна цивилизация.
Ала теорията за преселението имаше сериозни проблеми и това бе една от причините Нейбингър да пази симпатиите си в тайна. Най-силният аргумент срещу нея бе, че не е имало начин народностите от различните континенти да общуват помежду си или да поддържат каквито и да било социални, или културни взаимоотношения. Освен това някои от тях е трябвало да пресекат Атлантическия и Тихия океан, за да се заселят на новите места, а при равнището на техните познания за мореплаването дори Средиземно море е било почти непреодолима преграда.
Слейтър отново се засмя и лицето й се покри с бръчки.
— Сигурно знаете кой е сред най-активните защитници на теорията за преселението? Лейф Йоргенсон, човекът, който пресече Атлантика на викингски дракар, за да докаже, че европейците са достигнали Северна Америка далеч преди Христофор Колумб. Същият, който тръгна от Индонезия и достигна Хавайските острови с дървен сал в подкрепа на твърденията си, че островите са били колонизирани от запад. Ала Лейф не спря дотук. През последните години се зарови сред наскоро открити руини в Централна Америка, обикаля из пирамидите и изучава задълбочено календара на маите. И знаете ли какво? Там се натъкна на неоткрити досега старорунически надписи. В Мексико, близо до Джамилтепек, където на площ от седемстотин акра и на не повече от четири километра от тихоокеанското крайбрежие, се издигат над двадесет пирамиди от камък и пръст. Скрити в джунглата и недостъпни откъм сушата. Именно там Йоргенсон открил нови доказателства за връзки и културен обмен между различни цивилизации в епохи толкова отдалечени във времето, че сегашните историци не допускат, че това е било възможно. Огърлица от скъпоценни камъни, добивани най-малко на четири хиляди километра от Мексико — в мините на Южна Америка. Стенописи и каменни скулптури, поразително наподобяващи подобни находки от другата страна на Тихия океан. През целия си живот Лейф Йоргенсон е събирал доказателства в подкрепа на теорията за връзките и взаимоотношенията между отдалечени групи народности в продължение на много векове, но въпреки това научната общественост отказва да признае изследванията му за достоверни.