Зона 51: Началото
- Автор: Мейер Боб
- Серия: area 51 #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Зона 51: Началото». Краткое содержание книги:
Любопитен репортер и „уфоманиак“ се промъкват в забранен район, наричан Зона 51. Повече никой не ги вижда.
Нейбингър познаваше работата на Йоргенсон, но тактично премълча. В края на краищата, той бе гостът тук.
— И къде, според него, е зародишът на цивилизацията?
— Той смята, че всичко е започнало с един-единствен белокож, дългоух, строящ пирамиди, използващ руническа писменост и културно процъфтяващ народ, населявал място, което нарича „начална точка“. И че тази цивилизация се е разселила по света в период, определен от него като „начален период“ — сиреч точно преди възникването на множество подобни цивилизации на различни места, които сега изучаваме. Цивилизации, наследници на този народ.
— И къде се намира тази „начална точка“? — попита Нейбингър, макар да знаеше добре отговора.
— В едно място, наричано Атлантида.
— Ето защо сте следили отблизо работата на Йоргенсон — поклати глава Нейбингър.
— Точно така. Защото съществуват прилики, които никой не си е направил труда да обясни. — Тя си пое дъх. — Нека го кажа по друг начин. Повечето учени отхвърлят теорията на Йоргенсон за „началната точка“ по чисто технически причини. Те смятат, че няма никакъв начин големи групи от хора в периода приблизително четири хиляди години преди новата ера да поемат от „началната точка“ и да се разпръснат навсякъде по земната повърхност. Включително и пресичайки океани. Йоргенсон възразява, че макар да не съществуват научни доказателства в подкрепа на неговата теория, липсват и такива, които да я отричат. Но ако приемем, че е имало някакъв способ за пресичане на океанската шир, тогава останалите части от мозайката се нареждат. Затова са били нужни всички тези рисковани морски пътешествия, предприети от Йоргенсон. — Тя посочи с пръст бележника на Нейбингър. — Трябва да призная, млади човече, че работата ви по превеждането на надписите е забележителна и несъмнено ще нанесе сериозен удар на изолационистите и тяхната теория. Няма съмнение, успехът ви се дължи на факта, че от самото начало сте подлагали на съмнение общоприетите теории и това ви е помогнало да видите проблема в друга светлина. Самата аз неведнъж съм опитвала да разчета надписи на стари руни, но не ми е било по силите.
— Нека се върнем на мита за Атлантида — помоли Нейбингър и отново си погледна часовника.
— Йоргенсон вярва — и, както знаете, вече разполага с научни доказателства за възгледите си — че някъде около 3400 г. преди Христа Атлантическият океан е бил епицентър на гигантски геологичен катаклизъм. Почти всички народи от това време говорят в един глас за потоп. Дори в „Тибетската книга на мъртвите“ се разказва за голям къс земна маса, който потънал в океана, а Тибет както знаем е на другия край на света. От този период датират и цял куп сходни легенди: голяма цивилизация, унищожена от огъня и водната стихия насред океана. Маите са наричали Атлантида Му. Северноевропейците — Туле. Среща се и названието Лемурия — което използва и мадам Блаватска в своята теория за Туле — и по такъв начин се връщаме на въпроса, с който вие започнахте нашия разговор. Според учените от деветнадесети век, доказателство за съществуването на страната Лемурия е един определен вид маймуна, лемур, който освен в Мадагаскар се среща и в Индия. Това ги карало да мислят, че Лемурия се е намирала в Индийския океан. Последователите на Блаватска пък преместили Лемурия с едно драсване на писалката в Тихия океан, свързвайки легендата със статуите на Великденските острови, което ни връща обратно при теорията на Йоргенсон за онази „начална раса“ с големи уши. Както сигурно знаете, човешките глави на Великденските острови също имат доста големи уши. — Тя се засмя. — Нямате представа още колко митове и легенди мога да ви разкажа, от хубави по-хубави. През 1922 г. в Германия била публикувана книга за Атлантида, в която се говорело, че митичната страна е била заселена от генетично чисти хора. Чистотата на расата им обаче била сериозно застрашена, когато отнякъде пристигнала чужденка и ги научила как да получават алкохол. Толкова по въпроса за идеалното общество. Като възмездие задето изгубили генетичната си непорочност, жителите на тази страна били покосени с огън от опашката на комета. Континентът изгорял и потънал, и само шепа нещастници се спасили с бягство.
— И откъде черпят идеите си всички тези хора? — попита Нейбингър.
— Ах, вечно съмняващият се учен. Искате да ви издам източниците? — Тя отскочи до бюрото и не след дълго се върна с книга с проядени от молците корици. — Това е първоизточникът на мита за Атлантида — „Тимей“, съчинение на Платон върху питагорейската философия. Имам го в оригинал на старогръцки. Ще ме извините за не съвсем точния превод, но не съм кой знае какъв специалист по този език.