Скандал
- Автор: Джойс Бренда
- Серия: saint georges #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диляна Радинска
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Скандал». Краткое содержание книги:
От гърдите й се изтръгна гърлен стон.
Блейк пъхна ръка в корсета й, стисна едрата й гръд и започна да я мачка с палец. Сетне откъсна устни от нейните, наведе глава и засмука зърното й. Фелисити извика и се вкопчи в него. Коленете й се огънаха.
Той вдигна глава и се усмихна.
— Сега заинтригувана ли си?
Тя го изгледа замаяно. И го зашлеви с все сила през лицето.
Дом дори не помисли за сън. Със свещ в ръка той слезе долу. Дядо му и Блейк вече се бяха прибрали по стаите си. Целият приземен етаж бе потънал в тишина и тъмни сенки. Щом стигна до библиотеката, Дом угаси свещта и запали една от лампите. После си наля силно питие.
Седна на канапето и се взря в камината, където гореше съвсем тих огън, достатъчен да затопли библиотеката в хладните летни нощи. Опитваше се да пропъди от съзнанието си мислите за Ан с надеждата да охлади все още силната си възбуда и да успее да заспи спокойно. Огънят хвърляше дълга, трепкащи сенки по лицето му.
— Доминик?
Дом се сепна и едва не разля чашата е уиски. Сетне се изправи на крака.
— Изненада ме, майко. Не те чух да влизаш.
Кларис се усмихна едва-едва. Беше застанала на прага, облечена в дълъг халат от бяла коприна и държеше в ръката си свещ. Две бели котки се увъртаха около глезените й.
— Да, успях да забележа, че си на хиляди мили оттук. — Тя протегна ръка. В нея бе подвързания в червена кожа дневник. — Надявам се, че нямаш нищо против. Взех дневника и го прочетох.
Дом впери поглед в дебелото томче.
— Търсих го навсякъде. Помислих, че съм го забравил някъде. — В действителност изобщо не си бе помислил подобно нещо. Беше оставил дневника на нощното си шкафче и той бе изчезнал оттам. Дяволски добре знаеше, че някой го е взел, но нямаше представа кой би могъл да го стори. — И за миг не ми хрумна, че ти може да си го взела.
— Предполагам, че трябваше да ти кажа.
Дом пое дневника от ръката й.
— Няма значение. Ти имаш пълно право да го прочетеш.
— Както и ти — каза Кларис. Гледаше го напрегнато.
— Интересно четиво ли е? — попита той след известно мълчание.
— Нищо особено. Лека нощ, Доминик — отвърна майка му, обърна се и си отиде.
Дом пресуши чашата си почти на един дъх. Но познатият изгарящ вкус не му донесе очакваното облекчение. Той се взря в дневника. По дяволите!
Вече нямаше никакъв шанс да успее да заспи. Първо Ан, сега и дневникът. От любопитство какво се съдържа в него нямаше да може да мигне цяла нощ.
Тогава го прочети, нашепваше един тихичък глас в главата му. Не може да се боиш от думите на един мъртвец.
Дом се намръщи и рязко разтвори дневника някъде по средата. Прегледа набързо страницата и попадна на думите „синът ми“, които мигновено приковаха вниманието му.
Започна да чете отначало. Нямаше дата.
Синът ми се прибра у дома и както обикновено не си направи труда да ни уведоми за плановете си. Двамата с Кларис демонстрираме чудесни взаимоотношения.
За пореден път проклинам Ръдърфорд. Как бих искал да се отърва веднъж завинаги от всички тези преструвки.
Дом затвори дневника. Очите му се бяха разширили от изумление Бе шокиран.
Не знаеше какво бе очаквал, но със сигурност не бе очаквал нищо подобно.
Нима баща му го бе мразил? Нима бе мразил Ръдърфорд? Защо Филип и Кларис е трябвало да „демонстрират чудесни взаимоотношения“ в негово присъствие? За какви преструвки ставаше въпрос?
Трябваше да се овладее, и то бързо. Той скочи от канапето, отиде до шкафа с напитките и си наля още едно уиски. После отпи няколко големи глътки и се поотпусна.
Обърна се към големия часовник на дядо си в ъгъла на стаята. Беше почти полунощ.
Обзет от внезапна решителност, Дом се върна на канапето, взе дневника и го отвори на първа страница. Този път имаше дата. Стомахът му се сви. Беше денят на собственото му раждане.
11 февруари 1828 г.
Страх ме е. Вече цял ден Кларис се мъчи да роди нашето дете. Чувствам се безпомощен. Добре, че е баща ми. Както винаги той е силен и стабилен, истинска скат, на която мога да се облегна. Но си личи, че той също е разтревожен.
Дом вдигна поглед. Колко много се бе променил тонът на Филип за тридесетина години. Тук той звучеше като угрижен съпруг и като любящ син.
После продължи да чете.
Имам син. Толкова съм развълнуван. Постоянно плача от облекчение и радост.
Дом се изправи. Не можеше да чете повече. Всичко беше ужасно объркано.
Значи Филип е обичал Кларис през тази първа година от брака им. Обичал е и своя син.
Какво се бе случило за тези двадесет и осем години? Какво го бе накарало да презира съпругата си толкова дълбоко, че да не й остави нищичко и да се подиграе толкова жестоко с нея в завещанието си?