Господарката на езерото (том 1)

— Вече говорихме за това — отсече Филипа и гласът й беше кисел като сливова марината. — Взехме решенията, които трябваше да вземем. Никой няма да бъде убит без крайна необходимост. Групата на Сабрина и Кейра ще влезе в Рис-Рун тихо, като мишлета, на пръсти. Вилгефорц ще бъде хванат жив, без нито една драскотина, без нито една синина. Решихме го. Макар че аз продължавам да смятам, че трябваше да дадем пример за назидание. За да може малцината в замъка, които ще преживеят тази нощ, да се събуждат с вик, когато сънуват какво се е случило днес.

— Отмъщението — изрече сухо магьосницата от Ковир — е наслада за посредствените, слаби и дребнави умове.

— Възможно е — съгласи се със спокойна усмивка Филипа. — Но от това насладата не става по-малка.

— Да оставим това. — Маргарита Льоантил вдигна чашата си с искрящо вино. — Предлагам да пием за здравето на госпожица Фрингила Виго, с чиито усилия беше открито леговището на Вилгефорц. Наистина, госпожице Виго, добра работа.

Фрингила благодари с поклон за тоста. Тя съзря в черните очи на Филипа нещо като насмешка, а в лазурния поглед на Трис Мериголд имаше неприязън. Усмивките на Францеска и Шеала бяха загадка за нея.

— Започват — каза Асире вар Анахид, посочвайки магическото изображение.

Настаниха се по-удобно. Филипа затъмни стаята със заклинание, за да виждат по-добре.

Виждаше се как от скалите се отделят бързи черни фигури, безшумни и пъргави като прилепи, как със скосен полет се спускат върху зъбците и бойниците на замъка Рис-Рун.

— Почти от сто години не съм държала метла между краката си — промърмори Филипа. — Още малко и ще забравя как се лети.

Загледана в изображението, Шеала я принуди да млъкне.

В прозорците на огромната черна грамада на замъка за кратко блесна огън. Веднъж, втори път, трети път. Знаеха какво е това. Заключените врати и вътрешните вериги се бяха разлетели под ударите на кълбовидни мълнии.

— Те са вътре — изрече тихо Асире вар Анахид, единствената, която наблюдаваше картината не на стената, а вглеждайки се в сложеното на масата кристално кълбо. — Ударната група е вътре. Но нещо не е наред. Нещо не е както трябва…

Фрингила почувства как кръвта в сърцето й застива. Тя вече знаеше какво не е наред.

— Госпожа Глевисиг включва прекия комуникатор — продължи да докладва Асире.

Пространството между колоните на залата изведнъж пламна и в материализиралия се овал те видяха Сабрина Глевисиг с мъжки дрехи, с коси, прихванати от кърпа през челото, и с лице, покрито с ивици маскировъчна боя. Зад гърба на магьосницата се виждаха мръсни каменни стени, на които висяха парцали, остатъци от някогашни гоблени.

Сабрина им показа своята облечена в ръкавица ръка, от която висяха дълги паяжини.

— Тук е пълно единствено с това! — каза тя, жестикулирайки бясно. — Само това! По дяволите, каква глупост… Какво фиаско…

— Говори по-ясно, Сабрина!

— Какво по-ясно от това? — извика каедвенската магичка. — Кое не е ясно? Не виждате ли? Това е замъкът Рис-Рун! Той е пуст! Пуст и мръсен! Това е проклета пуста развалина! Тук няма нищо! Нищо!