Танцуващият с духове
- Автор: Кейз Джон
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-061-3
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Танцуващият с духове». Краткое содержание книги:
Журналистът Майк Бърк документира ада на войната по света, докато хеликоптерът му не се разбива в пламъци в Африка. Години по-късно Бърк губи жената, която обича, както и вкуса към риска. Докато на пътя му не се изпречва зъл гений.
Отвъд океана друг мъж, Джак Уилсън, напуска затвора с единствената мисъл за отмъщение. Също като Бърк и той е изгубил нещо голямо и крои планове… за Апокалипсис. Въоръжен с тайните дневници на Никола Тесла, най-великият изобретател след Леонардо да Винчи, Уилсън разработва зловещ план да върне Америка и света в Средновековието. Задействана е верижна реакция и Бърк е единственият, който може да спре Уилсън, но преди това трябва да го открие. Започва преследване из целия свят. Бърк има противник, който не знае що е страх, а времето му изтича…
— Когато влизаш в уебсайт, оставяш отпечатъци — настоя Спагнола. — Това поне го знам.
Тя разтегли физиономия в майчинска усмивка.
— Имаш предвид „бисквитки“?
— Да. Бисквитки. Ако например си влизал вече веднъж в някой сайт, после е достатъчно да напишеш първата му буква и адресът се появява автоматично.
Великанката поклати глава.
— Един уебсайт може да остави бисквитка в твоя компютър, но твоят компютър не оставя бисквитка в уебсайта. — Направи пауза, за да се слегне информацията в главата му. — Ако имахме заподозрян, можехме да проверим в компютъра му дали и преди е влизал в даден сайт… евентуално. Но не мисля, че в сървърите на сайта за електронна търговия се пази информация за всички посетители.
— Откъде знаеш? — попита Спагнола.
— Не знам. Но дори да го правят, едва ли пазят информация за всеки потребител, посетил някой от търговете им, особено ако не е наддавал. А защо биха наддавали хората на Симони? Не вярвам да им липсват копия от Корана.
— Но ще провериш — настоя Спагнола.
Жената сви рамене.
— Добре де. Ще проверя.
Спагнола смачка кутийката от кока-кола и я метна в кошчето. Току-що си бе дал сметка, че пак го е прецакала. Операцията беше с висок приоритет, а тя го беше държала на тъмно. Информираше го чак сега, когато бяха ударили на камък и бяха пратили компютъра в АНС. Разбира се, копие от доклада й със сигурност беше стигнало до бюрото на шефа, копие, което да покаже на Стария, че цялата работа и инициатива е била нейна, а не на Спагнола. Ядоса се сериозно. Усети как лицето му се зачервява.
— Защо не ми каза за това?
— За…
— За стеганографията! За това, че Симони е използвал сайт за търговия. — Ръцете му литнаха нагоре. — За всичко.
— Съжалявам — отвърна тя без грам съжаление в гласа си. — Просто реших, че не е по твоята част.
— По моята част?
Три й сол на главата в продължение на две минути. За коя се мисли? Та той й е шеф! Не можел да повярва, че се е свързала на своя глава с Националната агенция за сигурност! Къде й е бил умът? Хъмвито се изчерви, но не можа да скрие докрай триумфа си.
И сега трябва да остане в града, помисли си Спагнола, и да чака разшифровките. А как си беше мечтал да покара ски с жената и щерката.
— Е — въздъхна той, — значи ще чакаме.
— Повече или по-малко.
— Надявах се да се измъкна за уикенда.
Хъмвито цъкна тихо с език.
— Всъщност днес е едва сряда — започна тя. — А онези в агенцията за сигурност си имат собствени проблеми. Не вярвам да получим нещо преди другата седмица.
Спагнола се обнадежди.
— Наистина ли?
— Най-вероятно чак в края на другата седмица.
— Хубаво — реши Спагнола. Чувстваше се далеч по-добре. — Само гледай да ме държиш в течение, ясно?
— Напълно.
Разшифровките от Националната агенция за сигурност бяха доставени на ръка в офиса на Мадисън Лоугън в петък около един часа следобед. Първата й мисъл беше да ги занесе директно на Спагнола, но после се сети, че той смяташе да се „измъкне“ за уикенда. Затова прибра неотворения пакет в сейфа и си взе палтото. На излизане помоли секретарката на етажа да уведоми господин Спагнола, че отива на зъболекар — трябвало да й запълнят канала на един зъб — и едва ли ще успее да се върне преди края на работното време.
Всъщност отиде на пазар в „Уланд Пасаж“, където имаше хубав бутик, специализиран за модни облекла за „пищни“ жени. В четири часа се обади в офиса да провери дали има съобщения.
— Господин Спагнола попита за вас — уведоми я секретарката, — но после си тръгна. Каза, че не било спешно.
Мадисън се върна на бърз ход в службата, влезе в офиса си, отключи сейфа и взе пакета с разшифровките. От пръв поглед личеше, че са истински динамит. Вдигна телефона и набра кабинета на Спагнола. След петото позвъняване остави съобщение:
— Мадисън е — каза тя. — Разшифровките, за които говорихме, пристигнаха току-що. Струват ми се важни. Обади ми се да ти ги донеса. Иначе… не знам какво да правя с тях.
След като си върза по този начин гащите, тя взе асансьора за горния етаж, където се намираше офисът на шефа на управлението. Почука и влезе.
— Какво имаш? — попита той, вдигнал поглед от бюрото си.
— Какво ли не — отговори тя и сложи плика пред него. — Но най-хубавото е един списък.
— Списък с какво?
— Списък със сметки в половин дузина офшорни банки и депозити по тези сметки, направени от хер Симони.
— Онзи бандит с кораните ли? От сайта за търговия, на когото нашите приятелчета му видяха сметката?