Пръв сред римляните (Част II: Време на поражения)
- Автор: Маккалоу Колин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Борис Тодоров
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Пръв сред римляните (Част II: Време на поражения)». Краткое содержание книги:
— Всеки град и всяко село, който ни се изпречат, ще бъдат безмилостно оплячкосвани — закани се Марий пред Сула.
И този му план беше грижливо привеждан в действие, още повече, че се оказа практичен — всичко, което се откриеше в хамбарите и складовете с месо, отиваше директно за увеличаване дневната дажба на легионерите, местните жени пък биваха изнасилвани най-вече защото на римляните им домъчняваше за собствените им наложнички в лагера, а проявата на хомосексуални наклонности се наказваше със смърт. Но най-важното бе, че всеки си отваряше очите на четири в търсене на скъпоценности; никой нямаше право да запазва намереното само за себе си, всичко се предаваше на армията.
На всеки осем дни войската почиваше, а случеше ли се някъде по пътя да излезе на морския бряг, Марий даваше право на всеки да се отдаде на три дни плуване, ловене на риба и здраво похапване. В края на май легионите вече бяха подминали Цирта и се насочваха на запад, а в края на квинктидис достигнаха бреговете на река Мулухат, хиляда километра западно от нумидийската столица.
Походът се оказа лек; армията на Югурта така и не посмя да се появи, населението на градовете и селата дори и не помисляше да се съпротивлява срещу римляните, а пък те, благодарение на блестящата организация, скоро свикнаха с особеностите на терена и нито веднъж не останаха без храна или вода. Неведнъж неизбежното меню от сухари, бобена чорба, осолено месо и изсъхнало сирене се разнообразяваше с козе месо, риба, телешко, овче, с плодове и зеленчуци, които неизменно повдигаха духа на войниците, а пък киселото вино, което се предвиждаше от време на време легионерите да пият за сметка на армията, се изместваше от далеч по-пивките винарски постижения на местното население, ако не от типичната за берберите ечемичена бира.
Река Мулухат представляваше естествената граница между Западна Нумидия и Източна Мавритания; през последните месеци на зимата тя се превръщаше в помитащ всичко пред себе си поток от кални води, но през лятото водата се изпаряваше в жегата и само по някой вир напомняше, че оттук минава река, а наесен трудно се откриваше и една-единствена локва. Недалеч от морския бряг, насред просторната долина, изведнъж изникваше угаснал вулкан, издигащ се на не по-малко от триста метра от равнината; на върха му Югурта беше построил крепост. Според шпионите на Марий, в крепостта било скрито голямо съкровище, нещо логично, след като нумидийският цар гледал на нея като на една от своите резиденции и военни квартири.
Римската армия се спусна в долината на пресъхващата река, стигна до високите й брегове построи укрепен лагер възможно най-близо до крепостта, издигаща се на фона на планината. След като всичко по устройването на лагера беше готово, Марий, Сула, Серторий, Авъл Манлий и останалите членове на щаба се събраха, за да проучат каква ще е тази непревземаема крепост.
— Хич да не ни минава през ума, че подобно чудо може да бъде превзето с фронтална атака — отсъди Марий, — а аз лично не виждам начин да я стегнем в обсада.
— Просто защото такъв начин не съществува — подкрепи го младият Серторий, който вече беше обиколил няколко пъти планината и смяташе, че е видял всичко.
Сула отметна глава, за да разгледа по-добре крепостта горе на върха.
— Мисля, че единственото, което ни остава, е да си стоим в подножието и да си мечтаем как ни израстват крила и стигаме до горе — усмихна се той. — Дори и като в „Илиада“ да издяламе огромен дървен кон, пак не можем го избута по тия тесни пътеки.
— Нито да превземем някоя обсадна кула — отбеляза на свой ред Авъл Манлий.
— Ами ето какво ще направим тогава — най-накрая отсече Марий. — Остава ни още един месец, преди да тръгнем обратно на изток. Предлагам да се настаним тук на лагер и да изчакаме колкото можем. Ще гледаме да направим така, че войниците да не се оплакват от престоя си по тия места. Луций Корнелий, ти ще си размърдаш мозъка откъде ще черпим питейна вода. Ще си набележиш един от вировете надолу по течението на реката, а в останалите войниците ще ходят да се къпят и да плуват. Авъл Манлий, ти пък можеш да организираш най-запалените рибари в легионите и да ги водиш от време на време до морето — според съгледвачите брегът е на не повече от петнайсет-шестнайсет километра оттук. Още утре двамата с теб ще отидем лично до него на разузнаване. Враговете не ще посмеят да напуснат крепостта си, за да ни нападнат, така че нищо не ни пречи да поотпуснем войниците — нека всеки се забавлява както знае. Квинт Серторий, ти ще отговаряш за фуража за животните и за плодовете и зеленчуците.