Пръв сред римляните (Част II: Време на поражения)
- Автор: Маккалоу Колин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Борис Тодоров
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Пръв сред римляните (Част II: Време на поражения)». Краткое содержание книги:
— Май ще е най-добре и ти да тръгнеш със златото, Марк Фурий. Около него трябва постоянно да има някой висш офицер, който да чака в Нарбон, докато и последното кюлче бъде натоварено на корабите за Рим.
Това му напомни, че още не се е осведомил за съдбата на среброто, и побърза да се обърна към гърка-освобожденец Биас:
— Надявам се среброто вече да е поело към Рим?
— Не, Квинт Сервилий — разочарова го той. — Още в началото на годината зимните ветрове са погубили или отвели надалеч повечето от тежковместимите кораби, които сега би трябвало да са на котва в Нарбон. Успях да намеря само дванайсет достатъчно здрави съда, но помислих, че ще е по-добре, ако ги запазим за златото. Среброто е под засилена охрана в един склад и мисля, че няма защо да се безпокоим за него. Аз лично смятам, че колкото по-бързо златото стигне до Рим, толкова по-добре. Като дойдат още свестни кораби, ще наема и тях за среброто.
— О, навярно ще можем да го пренесем и по суша до Рим — подметна нехайно Цепион.
— Колкото и да е голям рискът корабите да потънат, Квинт Сервилий — предупреди го Марк Фурий, — винаги бих се осланял повече на морето, пък ако трябва да пренеса дори едно-единствено кюлче, златно или сребърно. Никой не може да бъде сигурен, че няма да си има неприятности с алпийските племена.
— Да, много си прав — съгласи се Цепион и отново въздъхна. — Направо не е за вярване, а? Ще пратим в Рим повече злато и сребро, отколкото има във всички римски съкровищници, взети заедно!
— Така е, Квинт Сервилий — съгласи се Марк Фурий. — Не е за вярване.
Златото беше натоварено на 450-те каруци и пое по пътя към Нарбон около средата на секстилис. Придружаваше го конвой, състоящ се само от една кохорта легионери, защото римският път отдавна се смяташе за безопасен, минаваше през цивилизовани земи, където от години не бяха вдигани бунтове, а съгледвачите на Цепион му бяха доложили, че цар Копил и войската му все още се крият около Бурдигала с надеждата Цепион да последва неблагоразумния Луций Касий по пътя към смъртта.
От Каркасон пътят вървеше все надолу — чак до морския бряг — и керванът ускори ход. Всички бяха доволни, никой за нищо не се тревожеше; войниците вече си представяха, че помирисват солта на морето. Знаеха, че със спускането на нощта ще маршируват по улиците на Нарбон, и в главите им се въртяха мисли за калкани, стриди и млади нарбонки.
Разбойниците бяха около хиляда души и се спуснаха като лавина откъм южната страна на пътя, досега укривали се в гъстата зеленина на гората, която го обграждаше. Бяха се разделили на две части, за да ударят едновременно челото и края на дългия керван, проточил се на повече от три километра дължина. За броени мигове римските войници бяха избити до крак, а труповете на закланите каруцари бяха нахвърлени един върху друг на камара.
Нощта беше топла и ясна, луната осветяваше околността. През цялото време, докато чакаха да се стъмни, по римския път не се показа жива душа — нито от едната, нито от другата посока. Провинциалните пътища си оставаха запазени почти изключително за римските легиони, а пък и търговията между тази част на Римска Галия и вътрешността на страната не беше твърде оживена, особено откакто германите се бяха заселили около Толоза.
Щом луната се издигна достатъчно високо, мулетата бяха впрегнати отново в каруците, някои от нападателите ги подкараха, докато другите вървяха отстрани и служеха за водачи. Защото скоро, след като пътят излезе от голямата гора, дългият керван изви вдясно и се изгуби в голямото, сушаво и каменисто поле, където само овцете намираха по някоя тревичка. На разсъмване Русцино и едноименната река останаха далеч на север; скоро керванът отново излезе на Домициевия път и посред бял ден прекоси проходите на Пиренеите.
На юг от Пиренеите маршрутът на разбойниците отново се отбиваше от римския път и изписваше един безкраен зигзаг, извеждащ ги на брега на река Сукро, западно от град Сетабис; оттам керванът се насочи право през Долината на устрема, пуста и неприветлива местност, която разделяше две от най-високите планински вериги в Испания, но не се използваше от пътниците, защото трудно намираха вода. След което следите се изгубваха и по-нататъшният път на златото на Толоза оставаше загадка за съгледвачите на Цепион.
На един вестител, който носеше новини от Нарбон за Толоза, се падна тежката задача да съобщи на консула за купищата трупове, на които се беше натъкнал по пътя в гората на изток от Каркасон. А когато въпросният вестител пристигна в Толоза и без никакви заобикалки съобщи на Квинт Сервилий Цепион какво е видял, той се хвана за главата и зарида като дете. Горко оплакваше тъжната съдба на Марк Фурий, плачеше и за гибелта на кохортата римски войници, и за вдовиците и сираците, които те бяха оставили в Италия; но най-много от всичко лееше сълзи за купищата блестящ метал, които повече нямаше да зърне, за безвъзвратната загуба на златото на Толоза. „Не е справедливо! Къде изчезна изведнъж късметът ми?“ — питаше се на глас Квинт Сервилий и не можеше да си отговори.