Петдесет нюанса по-тъмно
- Автор: Джеймс Е. Л.
- Серия: Петдесет нюанса сиво #2
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Петдесет нюанса по-тъмно». Краткое содержание книги:
Но копнежът продължава да владее всяка нейна мисъл и когато той й предлага нов договор, тя не може да му устои. Страстната им връзка отново се разпалва. Скоро Ана научава за изтерзаното минало на своя наранен, напрегнат и властен господин Петдесет нюанса повече, отколкото е смятала за възможно.
Докато Крисчън се бори с вътрешните си демони, Ана трябва да се изправи пред гнева и завистта на жените, с които той е бил преди, и да вземе най-важното решение в живота си.
Решение, което може да вземе единствено сама...
-Аха.
- И аз бих могъл да ви обвиня в същото, Анастейжа.
- Че съм скучна ли, доктор Флин?
- Не, Анастейжа. Че сте доста потайна.
- Нямам нищо за криене. - Усмихнах се.
- Искрено се съмнявам. - Психоаналитикът неочаквано се намръщи.
Изчервих се, но песента свърши и Крисчън отново се появи до мен. Доктор Флин ме пусна.
- Беше ми много приятно да се запознаем, Анастейжа. - Отново ми отправи топлата си усмивка и усетих, че съм издържала някакъв таен тест.
- Джон - каза Крисчън и му кимна.
- Крисчън. - Доктор Флин отвърна на кимването, обърна се и изчезна в тълпата.
Крисчън ме притегли към себе си за следващия танц.
- Много по-млад е, отколкото очаквах - прошепнах му. - И е ужасно недискретен.
Крисчън наклони глава настрани.
- Недискретен ли?
- О, да, разказа ми всичко - подразних го.
Крисчън се напрегна.
- Е, в такъв случай ще ти донеса чантата. Сигурен съм, че не искаш да имаш нищо общо с мен - каза тихо.
Заковах се на място.
- Нищо не ми е казал! - признах панически.
Крисчън запримигва, после на лицето му се изписа облекчение и той отново ме притегли в прегръдките си.
- Тогава да продължим да се забавляваме. - Усмихна ми се широко и успокоително и ме завъртя по дансинга.
Защо си беше помислил, че ще искам да го напусна? Нямаше логика.
След още два танца установих, че се налага да ида до тоалетната.
- Няма да се бавя.
По пътя си спомних, че съм оставила чантата си на масата, затова тръгнах към шатрата. Беше празна. В дъното имаше само една двойка, която всъщност не биваше да бъде смущавана! Посегнах за чантата си.
- Анастейжа! - сепна ме мек глас и когато се обърнах, видях жена с дълга тясна рокля от черно кадифе. Носеше уникална маска, която покриваше цялото й лице до носа, включително косата й. Беше изумителна, с разкошен златен филигран.
- Радвам се, че сте сама - тихо каза тя. - Цяла вечер искам да поговоряс вас.
- Съжалявам, не знам коя сте.
Тя свали маската и освободи косата си.
Мамка му! Госпожа Робинсън!
- Извинете, че ви стреснах.
Зяпнах я. „По дяволите - какво иска тази жена?“
Не знаех какъв е установеният обичай при среща с доказани педофили. Тя мило ми се усмихна и ми даде знак да седна на масата. И тъй като ми липсваше каквато и да е отправна точка, се подчиних от зашеметена любезност, благодарна, че още нося маската си.
- Ще бъда кратка, Анастейжа. Знам какво мислите за мен... Крисчън ми каза.
Наблюдавах я безизразно, без да издавам нищо, но се радвах, че знае. Това ми спестяваше обясненията и госпожа Робинсън щеше да премине направо по същество. Отчасти бях страшно заинтригувана какво може да ми каже.
Тя замълча за миг, погледна над рамото ми и каза:
- Тейлър ни наблюдава.
Крадешком хвърлих поглед и го видях на прага. Сойър беше с него. Гледаха навсякъде другаде освен към нас.
- Вижте, нямаме много време - припряно продължи госпожа Робинсън. - Трябва да сте наясно, че Крисчън е влюбен във вас. Никога не съм го виждала такъв, никога.
„Какво? Влюбен в мен ли?“ Не. Защо ми го казваше? За да ме успокои ли? Не разбирах.
- Няма да ви го признае, защото сигурно самият той не го осъзнава, въпреки онова, което му казах, но Крисчън си е такъв. Не обича да мисли за позитивните чувства и емоции, които изпитва. Прекалено е съсредоточен върху негативните. Но пък вие навярно също сте го разбрали. Не се смята за достоен.
Бях изумена. „Крисчън влюбен в мен?! Не ми го е казал... а тази жена му е обяснила как се чувства?!“ Адски странно.
Пред очите ми пробягаха стотици образи: айпадът, полетът с безмоторния самолет, всичките му действия, закрилническото му поведение, стоте хиляди долара за един танц. Това любов ли беше?
И да го чуя от тази жена... честно казано, стана ми кофти. Предпочитах да го чуя от него.
Сърцето ми се сви. Чувствал се недостоен. Защо?
- Никога не съм го виждала толкова щастлив и е очевидно, че и вие имате чувства към него. - На устните й за миг се появи усмивка. - Това е чудесно и желая и на двама ви всичко най-хубаво. Но исках да ви кажа, че ако пак му причините болка, ще ви намеря и тогава няма да ви бъде никак приятно.
Тя се вторачи в мен и леденостудените сини очи се впиха в моите, опитваха се да проникнат под маската и в черепа ми. Заплахата й беше толкова удивителна, толкова необичайна, че от устните ми неволно се изтръгна смаян кикот. Най-малко очаквах да ми каже тъкмо това.
- Смешно ли ви е, Анастейжа? - стъписано попита госпожа Робинсън. - Да го бяхте видели миналата събота!
Усмивката ми изчезна и лицето ми помръкна. Мисълта за нещастния Крисчън не беше приятна. Миналата събота го бях напуснала. Сигурно бе отишъл при нея. Призля ми. Защо седях тук и слушах тези глупости... тъкмо от тази жена? Бавно се изправих, като напрегнато се взирах в нея.